Нено Чуклев е роден на 9 май, 1988 година в Панагюрище. Началното си образование завършва в ОУ"Проф.Марин Дринов", до 7 клас, учи в СОУ "Нешо Бончев", след това в езиковата гимназия "Аксаков" в Пазарджик, с френски език. След гимназията обаче тръгва към…Германия. Там следва мениджмънт и информатика в Universität Siegen. След завършването си се мести в Лондон, Англия, където живеят и работят родителите му. Има сестра – Екатерина, която живее в Германия и съвсем скоро очаква да стане вуйчо. В момента Нено работи като супервайзър в един лондонски ресторант, но не спира да учи. Следва спортна журналистика и мечтата му е да коментира футболни мачове. Преди два дни, по време на ритуала за Йордановден, Нено бе първият, който извади дървеният кръст от водите на Луда Яна. За първа година дървеното разпятие ще напусне пределите на Панагюрище и България и ще отпътува за Лондон.
"Опитвам се да покажа на младите хора, че не трябва да се срамуват от вярата и традициите. Ритуалът на Йордановден е един истински български обичай и се надявам догодина да има повече млади хора, които да се включат. Иска ми се повече да почитаме българските традиции и празници, на 14 февруари да празнуваме Трифон Зарезан, а не Св. Валентин."
Заради все още прясната емоция от богоявленския ритуал, Нено все още не е решил какво точно ще прави с дървеният кръст, чийто горд притежател ще е следващите 12 месеца. Дали ще го носи непрекъснато със себе си, или ще го остави в дома си в Лондон, тепърва ще мисли. Важното е, че се чувства щастлив и изпълнен с надежда и това му личи – по блясъка в очите и усмивката.
Млад, амбициозен, говорещ три езика – френски, немски и английски, учил в Германия и живеещ в Англия, питам Нено дали се чувства гражданин на света.
"Да, може да се каже. Моят дядо казваше, че където си бил и каквото си видял, това ти остава завинаги. Една от мечтите ми преди време беше да видя Лондон, но не съм вярвал, че един ден ще живея там. Лондон е космополитен, град, даващ много възможности, интернационален град. Подреден, пълен със забележителности. Ето например Биг Бен – всеки път, когато мина от там се впечатлявам, все едно виждам часовниковата кула за първи път – толкова е внушителна и изящна. Барселона е другият град, който за мен е много красив."
Независимо в коя точка на света се намира обаче Нено навсякъде носи България и родното Панагюрище в сърцето си. Споделя, че всяко прибиране тук е свързано за него с много вълнение.
"Понякога дори губя съня си няколко дни преди да тръгна за България. Чувствам се като дете, което няма търпение да отвори подаръците си на Коледа. Липсва ми Панагюрище. Обстановката тук, спокойствието, приятелите. Тези малки неща. В Лондон също имам приятели, но не мога да се обадя на някой и да му кажа "След 10 минути съм пред вас", както се случва тук. Един ден искам да се върна и да живея в Панагюрище." – категоричен е Нено, който определено е от хората, които държат на корените си. С много обич говори за семейството си и си мечтае един ден всички да се съберат да живеят на едно място. "Родителите ми ме научиха на доброта. Научиха ме да помагам." – казва той. А аз си мисля, че именно тази здрава ценностна система е може би едно от най-важните неща, които един родител може да даде на детето си. Точно това са успели да дадат родителите на Нено Чуклев – здрави корени и криле, за да следва мечтите си.
"Никога няма да забравя думите на един от лекторите в университета в Зиген. Той ми каза, че винаги трябва да постъпвам така, че родителите ми да се гордеят с мен. Опитвам се да го правя и да не ги разочаровам. Майка ми и баща ми са ме разбирали и подкрепяли винаги. Мисля, че с такова семейство зад гърба си, всеки би успял"
Питам го каква е разликата между образователната система в България и тази в Германия.
"Не мисля, че в България Образованието е на ниско ниво, но мога да да кажа, че да си студент в Германия е наистина трудно. Системата е такава, че изискванията и очакванията към теб са наистина големи и е трудно да ги покриеш. В България например, в гимназията, имах един предмет, който ми беше труден и преподавателите сякаш предварително знаеха какво могат да очакват от мен. Някак си не те стимулират да покажеш повече, докато в Германия това не е така. Но пък тук имах страхотни педагози. Например преподавателката ми по английски език в гимназията г-жа Снежа Симеонова."
Питам го защо е решил да следва спортна журналистика…
"Още от малък се интересувам от футбол, баща ми и чичо ми ме водеха да гледам мачове,освен това съм играл футбол -и в Панагюрище, и в Пазарджик."
Привърженик е на Байерн Мюнхен. Смята, че коментаторите на мачовете от Бундеслигата са ужасни, а от българските им колеги най-много уважава Алекси Сокачев и Васил Делов, с които наскоро е имал възможността да разговаря лично. Какво е важно за добрия спортен коментатор?
"Бърза реакция, адекватна преценка на ситуацията, поглед и отношение към играта. И да си обича работата, защото винаги си личи, когато на човек му е интересно да прави дадено нещо."
Почти връстник на Промяната, Нено Чуклев признава, че политиката не му е любима тема, но това не означава, че не се интересува от случващото се у нас. Неговото мнение е, че нищо няма да се промени, докато едни и същи партии, но с различни лидери през годините си прехвърлят властта.
"Големите играчи са едни и същи. Обещават на всички всичко и после не се случва нищо. Нужни са млади хора, които могат да бъдат много по-полезни. Началото на една нова България е в ръцете на младите българи. Тези, които са образовани, учили са или са живели в чужбина и имат широк мироглед. Не е нужно да се прави нищо ново, защото то е измислено, важното е да се вземат добрите практики в една или друга сфера, да се взаимстват добре работещите системи и да се приложат тук. Съвсем просто е."
Питам Нено за здравната система на запад.
"И във Великобритания, и в Германия в здравеопазването се наливат много пари и това си личи, защото в здравните заведения се използват най-новите технологии , инвестира се в апарати последна дума на техниката. Там ако редовно си внасяш осигуровките, когато имаш здравен проблем и отидеш на лекар, не плащаш нищо. Моята здравна осигуровка например е в размер на 10 паунда месечно"
Кога се чувстваш горд, че си българин, питам Нено, а той се усмихва и отговаря:
"Има много моменти, в които съм се чувствал горд. Например името на Димитър Бербатов много често присъства в британските медии и аз се гордея, че той е мой сънародник, защото Бербатов е човек, който заслужава да бъде уважаван. И не само заради постиженията му като футболист, а изаради това, че чрез фондацията си подпомага талантливи деца, прави нещо за бъдещето на нацията ни. По време на олимпийските игри бях горд с медалите на Тервел Пулев и Станка Златева…Като че ли спортът и постиженията на спортистите ни навън са единственият повод да се гордеем в момента, което е жалко…" – завръшва Нено , който макар и в чужбина, не забравя да отбелязва нашите си, българските празници и миналата година на 3 март се разходл из Лондон, развявайки българския флаг.
Признава, че ежедневието му в Лондон е натоварено и начинът му да си почине е да гледа телевизия, да чете новините в нета, да се среща с приятели или просто да спи. Понякога води дълги телефонни разговори с баба си, която надълго и нашироко му разказва за всичко интересно, което се случва около нея. "Тези разговори много ме разтоварват" – усмихва се Нено.
А спорт, питам? Оказва се, че спортът е част от ежедневието му доста отдавна.
"Старая се 5 пъти седмично да ходя на фитнес. Преди няколко години бях стигнал 103 кг и един ден просто реших, че трябва да се взема в ръце." – разказва Нено и е категоричен ,че добрата фигура е плод на редовен спорт и разумно хранене. Всички други оферти за бързо влизане във форма са рекламен търговски трик.
На финала на разговора ни, той ми показва късметчето, което му се е паднало от току що изпитото кафе. Сентенцията гласи, че където и да се намира човек и каквото и да прави, винаги нещо ще му липсва. И двамата се съгласяваме, че това е в природата на човек – винаги да има цел, която да преследва и нещо, за което да мечтае. И постигайки го – идва следващата цел и новата мечта. И това е магията, която превръща живота в едно вълнуващо, магическо приключение. А Нено Чуклев е едва в самото му начало… От цялото си сърце му пожелавам да успее да сбъдне всичките си мечти – до една.
