Националната научна конференция с международно участие „Априлското въстание 1876г. – път към свобода, парламентаризъм и държавност“ се провежда в гр. Панагюрище в дните 14, 15 и 16 април. Широкият научен форум е организиран от Община Панагюрище, Институтът за исторически изследвания при Българска академия на науките, Военна академия „Георги Стойков Раковски“ и Исторически музей – Панагюрище и е посветен на 150-годишнината от Априлското въстание.
Конференцията беше тържествено открита в залата на Историческия музей в присъствието на участници, медии, гости и граждани, проявили интерес към събитието.
Доц. Атанас Шопов, директор на Историческия музей, в правото си на домакин, откри конференцията. С приветствия към присъстващите се обърнаха кметът на Панагюрище Желязко Гагов и представителите на другите организатори доц.д-р Надя Филипова, директор на Института за исторически изследвания към БАН и генерал-майор Стайко Прокопиев – началник на Военна академия „Георги Стойков Раковски“ – София. Всички те изразиха своята почит към делото и саможертвата на героите от април 1876 година и задоволството си от мащабната организаторска работа на музея-домакин, поздравиха големия брой участници и пожелаха успешна работа на конференцията.
Ирина Ботева – главен уредник в Исторически музей – Панагюрище, прочете Поздравителен адрес от президента на Република България г-жа Илияна Йотова, в който Априлското въстание от 1876 година е определено като „моралния и политически катализатор за възстановяването на България“.
След официалните слова и приветствия започна научната работа на конференцията с общо пленарно заседание. Пръв на катедрата застана проф. Пламен Митев от СУ“Климент Охридски“ с доклад на тема, която някак си се заобикаля от изследователите на въстанието, а именно: „Диверсионните акции в тактиката на гюргевските апостоли“. С поредица от интересни факти проф. Митев доказва, че диверсионните акции с различни цели – заблуда, отклоняване на главните сили на противника, всяване на паника, спасителни операции, пожари и др. – всички те са част от идеята за въстание и тактически план за действия.
„Българското въстание от 1876 година и Освобождението на България – създаването на нова българска държава“ беше темата на доклада на проф. д-р Петко Петков от ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“. Още в началото, проф. Петков подчерта, че е необходимо да се прави разлика между националноосвободителни и освободителни въстания и двете понятия трябва да се използват коректно от историците. Той изрази мнение, че трябва да се освободим от местния си патриотизъм и да гледаме на Априлското въстание като на общо народно дело, в което взимат участие много населени места в страната, за някои от които и до днес не знаем. В този смисъл той приема Българското въстание от 1876 година и последвалото освобождение като стъпки по пътя към създаването на новата българска държава.
Интересна гледна точка към въстанието предложи и доц. д-р Димитър Христов от Института за исторически изследвания към БАН, който си поставя за цел на своето изследване „Духът на времето от 1876“. В множество свидетелства за събитията през 1876 година – писма, съдебни протоколи, спомени на участници може да се усети духът на времето: една категоричност в решенията и убеденост в правотата на собственото мнение, че трябва да се действа сега – от една страна и от друга – да се изчака. Същностна черта на духа на времето е опиянението. Първо е опиянението от мисълта за бунт, за свобода, но и опиянението, с което този бунт е потушен с невиждана жестокост и желание за унищожение.
Друга особеност в духа на времето са многото слухове, които се предават от уста на уста – за „хилядни чети в Балкана“, за „московци, които чакат на Дунава“, че „Само да се вдигнем и Сърбия ще обяви война на Империята“ или „Всички села са се вдигнали, ние какво чакаме“ и т.н.
Екип на Националната картова и платежна схема представиха проекта „Дигитализация на почерка на Райна Княгиня“. Процесът на работа, резултатите и препратки към сайта презентираха Стоилка Арсова, директор и Жаклин Жекова – графичен дизайнер. Като подарък и поздрав за конференцията двете дами бяха довели групата за църковни песнопения „Елица“. Те изпълниха „Тропар за Климент Охридски“ и „Христос Воскресе“.
Интересните доклади от първото пленарно заседание предизвикаха оживена дискусия с много въпроси към авторите.
След обедната почивка конференцията продължи своята работа в две секции с по две заседания. Участниците представиха интересни доклади, резултат на сериозна научно-изследователска работа.
След въвеждащия доклад на проф. Пламен Павлов на тема „Местните революционни комитети – водеща сила при подготовката и в хода на Априлското въстание“, присъстващите изслушаха доклади, посветени на дейността на местните революционни комитети във Велико Търново, Севлиево, Габрово, Ловеч и др. Представени бяха и нови изследвания и нови артефакти в регионалните музеи, представяне на въстанието в литературата и др.
Редно е да отбележим и участието на Исторически музей – Панагюрище. Доц. Атанас Шопов представи доклада „За революционния комитет в с. Мечка ( дн. Оборише)“, а главен уредник Ирина Ботева предложи на вниманието на присъстващите своето изследване на тема: „Панагюрската „Долна махала“ в Априлското въстание“. Уредник Ирина Конова бе секретар на две от заседанията, а целият екип на Историческия музей има своя принос за отличната организация на конференцията, която продължава на 15 и 16 април.
Репортаж и снимки: Мария Бегова
