Любка Пъкова
„Утрото е по-мъдро от вечерта!” Все си повтарям тази поговорка и все пропускам да я прилагам. Но темперамента не можем да го избираме, всеки го носи на гърба си. През тази особена политическа пролет изразходих много емоции / и сигурно не само аз!/. Преминах през целия възможен спектър на реакциите, одобрявах, мрънках, ядосвах се, яростно протестирах, страдах и прочее всичко останало, което ви дойде на ум. После дойде и денят на изборите, една седмица заспивах с новините и един месец без тях. Изчетох всички анализи, които намерих, изслушах всички интервюта, които ми попаднаха, накрая изгледах отново един забележителен български филм, чух една реплика в него и днес се събудих усмихната. Филмът е „Вчера”, репликата „Е, сега вече ще се изключваме!” Велика е силата на езика и на асоциацията… Няма кой да отрече, че живеем в трудни времена, че поставени на кръстопътя на Европа и Ориента, сме обречени вечно да правим избор между двете посоки. Така, лутайки се малко повече от век в независимост и всякакви зависимости, България преспа и се събуди. Събуди се недоволна и гневна. Тази пролет майката люто се разсърди на децата си. И за пръв път не постъпи като ориенталка и не напляска непослушните си чеда. Тя разбра, че я лъжат, поиска обяснение, помисли за малко и… реши да ги накаже. Не ги отхвърли и не се отказа от тях, а като истинска християнка им прости. Без никаква злоба, този път като европейка, майката просто реши да промени правилата. Тази пролет България показа, че вече е пораснала и може сама да взема решения. Тази пролет моята България се събуди помъдряла! В днешния ден, в последните мигове на пролетта, тя отново с нетърпящ възражение тон заяви, че майката помни новите правила и очаква децата и да ги спазват. Иначе „ще се изключваме”, както е написал сценаристът. Децата, както всички добре знаем, все пробват коя дяволия ще мине. Е, дойде време и те да разберат, че реалността вече е различна и че в живота се налага да носиш отговорност за действията си. Идва момент, когато навеждаш глава, набираш смелост да си признаеш и си понасяш последствията. Така е в света на възрастните. Годините отлитат като птици и никой не остава дете завинаги. Майката остарява със същата скорост, с която растат децата и! И ако старостта поражда асоциации за мъдрост, то зрелостта поражда същите за отговорност. Днес България с едно невероятно шествие, оцветено с флагове и озвучено с химна, приветства децата си в света на порасналите. Добре дошли!
