Начало Общество Българската пенсионна система се състои от два елемента – „буркан“ и „банка“

Българската пенсионна система се състои от два елемента – „буркан“ и „банка“

28
1
СПОДЕЛИ

Ръстовете на фондовата борса са събудили леко апетита на пенсионните фондове за по-рискови инвестиции

Българската пенсионна система се състои, най-общо казано, от два елемента – „буркан“ и „банка“.

Бурканът е държавният стълб на системата, чийто принцип е разходопокривен. Разликата от нормалния спестовен буркан е, че вместо там да бъркат работещите, които внасят в него осигуровки, от него взимат средства сегашните пенсионери. Днешните работещи пък някой ден ще получават част от пенсията си благодарение на бъдещите работещи.

В пенсионната „банка“ пък всеки задължително слага средства лично за себе си през трудовите си години (към момента 5% от заплатата), от които ще черпи на старини. Дотогава те биват управлявани от мениджърите на пенсионните дружества, които ги влагат в активи с по-висока или по-ниска възвращаемост. Идеята е постигнатата доходност да е по-висока, отколкото ако наистина вложите парите си на депозит в банка, където те ще „мързелуват“. В пенсионния фонд те ще бъдат вложени или дадени назаем на български и чужди компании и правителства.

Секторът на допълнителното частно пенсионно осигуряване, разбира се, страда и от своите недостатъци, един от които е слабо развитият местен капиталов пазар. Това принуждава една част от фондовете да насочват значителна част от средствата на бъдещите пенсионери в чужбина. Други, не особено джентълменски, но пък съвсем законно, насочват активи към свързани лица, което поставя под въпрос доколко тези инвестиции са в интерес на осигурените.

Публикуваните в началото на седмицата данни за портфейлите на пенсионните фондове към края на 2013 г. показват плавно завръщане на рисковия апетит на пенсионните фондове. Предпочитанията на мениджърите към акции, вместо например към по-нискодоходните депозити, се засилват, което може и скоро да обърне похода им към сигурност през предходните две години.

Новият стар любимец

След забежката си през 2012 г. по акциите на „ЧЕЗ Разпределение България“ фаворитът на пенсионните фондове отново е „Софарма“. Акциите на фармацевтичната компания отново са с най-силно присъствие от всички в портфейлите на общо 27-те фонда, като в нея 17 от тях са инвестирали общо почти 87 млн. лв. Изкачването на „Софарма“ обратно на първа позиция обаче се дължи на почти двойното поскъпване на акциите й през миналата година, докато делът, който пенсионноосигурителните компании държат в нея, дори леко е намалял (но остава близо до 17%). В „Софарма“ най-много е вложило най-голямото дружество – „Доверие“, почти 37 млн. лв. (виж инфографиката). „Софарма“ е била лична любима акция през 2013 г. и на „Алианц“ и „ДСК–Родина“. През 2012 г. акциите на ЧЕЗ не бяха успели да изместят фармацевтичното дружество само от класацията на „Алианц“. Все пак ЧЕЗ удържа второто място в общата класация, като общо всички пенсионни дружества са вложили там 85 млн. лв. (почти една трета от капитала му). Това показват публикуваните в края на март данни за портфейлите на пенсионните фондове към края на 2013 г. (виж таблицата).

Инфографика

Значително по-напред са се изкачили производителят на акумулатори „Монбат“ и торовият гигант „Неохим“. „Монбат“ беше оценен от анализатори в анкетата на „Капитал“ в края на 2013 г. и като най-перспективната акция за настоящата година. Пенсионните фондове държат почти 13% от капитала му на обща стойност 34 млн. лв. (или почти 122% ръст на инвестицията). „Неохим“ е следващата компания в топ 20 по увеличение на инвестираната от 27-те фонда сума – малко над 84% ръст, като отново това се дължи основно на поскъпването на акциите на дружеството. Още повече че през миналата година в торовия завод влезе чужд инвеститор. Европейският лидер в производството на торове, австрийският Borealis, и бахрейнската банка First Energy Bank взеха 20% дял в „Неохим“.

Всъщност като цяло апетитът на пенсионните фондове към акции се е засилил през миналата година за сметка на вложенията им в корпоративни облигации и банкови депозити.

Рисков апетит

През 2013 г. пенсионните дружества са инвестирали в акции и дялове между 30% и 50% повече средства (в универсалните, професионалните и доброволните фондове) спрямо предходната година. Общите им вложения в акции, права и дялове са се увеличили с над половин милиард лева за година. Има добра новина и за българските борсови инвеститори – голяма част от ръста се дължи и на местния пазар. Събраните данни за вложенията на всичките 27 фонда на деветте лицензирани пенсионни дружества показват, че инвестициите им в български акции са нараснали с почти 168 млн. лв. Този ръст се дължи в голямата си част и на раздвижването на Българската фондова борса през миналата година. Цените на акциите на много компании се повишиха значително през 2013 г., а някои като Първа инвестиционна банка и Централна кооперативна банка поскъпнаха със 70-80%.

В портфейлите на пенсионноосигурителните компании обаче се забелязва и увеличение на дела на акциите в инвестициите им. Докато през 2012 г. те са били под една пета общо за всички 27 фонда, през миналата година той е нараснал до над 25%. Това е станало за сметка на активите, вложени в по-нискорисковите депозити и корпоративни облигации.

Според анализаторите наистина се чувства интерес към по-рисковите схеми на пазара, който обаче засега не е толкова засилен при големите институционални инвеститори. Едно от обясненията е преливане на част от активите от депозити към акции, след като лихвите започнаха плавно да се понижават. Това се вижда и в структурата на пенсионните портфейли. Докато година по-рано около 17-18% от инвестициите на пенсионните дружества са били в депозити, то през 2013 г. числото е спаднало до 11-12%. Всъщност там има номинално намаление на вложените суми и при трите вида фондове – универсални, професионални и доброволни (виж графиката).

По думите на София Христова, която е изпълнителен директор на „Алианц България“, пазарните условия през миналата година са наложили тази промяна. „Пазарите вървят нагоре и на Българска фондова борса нещата се развиват добре. През последните месеци добрата доходност на пенсионните фондове се дължи предимно на БФБ – 70-80%“, казва Христова. Според нея през 2014 г. пенсионните фондове ще повторят и подобрят резултата си от миналата година.

Инфографика

Той обаче беше малко по-нисък в сравнение с 2012 г. Универсалните фондове на деветте дружества, където се осигуряват (с 5% вноска) всички родени след 1959 г., са постигнали доходност малко под 5% при над 7% година по-рано. Това се дължи както на спадащите лихви по депозити, така и на по-ниската доходност по българските ДЦК, които обяснимо са голямата част от държавните облигации в портфейлите на местните фондове. Така излиза, че ръстът на капиталовите пазари е успял само частично да неутрализира спада по другите класове активи.

И остров на сигурност

Фотограф: Shutterstock

Продължава да расте и делът на държавните ценни книжа в портфейлите на пенсионните фондове. Общо всички 27 фонда са вложили над една трета от средствата си в тези най-нискорискови активи. Значителен ръст отбелязват и средствата, които дружествата са вложили извън България. Инвестициите в чужбина са се увеличили с около 670 млн. лв. и достигат малко над 3 млрд. лв. Това е нормална тенденция, като се има предвид, че въпреки раздвижването на Българска фондова борса през 2013 г., тя не може да предостави толкова ликвидност, колкото външните пазари. Освен това на местния пазар продължава да няма и нови емисии, което е традиционно ограничение за вече доста порасналите за размера му пенсионни фондове. Техните активи вече надвишават 6 млрд. лв. и продължават всяка година да растат от новите вноски на осигурените, докато пазарната капитализация на официалния сегмент на БФБ е около 9 млрд. лв.

Тенденцията към търсене на други пазари обаче не важи за всички. Трите по-малки дружества – „Топлина“, „Бъдеще“ и Пенсионноосигурителен институт, насочват малко или почти никакви средства извън граница – донякъде обяснимо предвид малкия им размер, който предполага и по-високи разходи по инвестиции в чужбина. През миналата година обаче „Топлина“ е насочило значително по-голяма част от средствата си в универсалния и професионалния си фонд навън. Дружествата с чужда собственост – „Алианц“, „ДСК-Родина“ и ING, насочват към чуждите пазари около половината до две трети от активите си. Увеличил се е и делът на чужди активи в портефейлите на „Съгласие“ и „ЦКБ-Сила“ – до около 25-45%. Година по-рано извън България бяха вложени не повече от една трета от активите им.

Техни си работи

Общият пейзаж от дружества, които инвестират в компании от орбитата около собственика, не се е променила спрямо миналата година. Двете пенсионни компании на групата „Химимпорт“ – „Съгласие“ и „ЦКБ-Сила“, по сметки на „Капитал“ на база на портфейлите им за различните типове фондове са вложили в акции и облигации на свързани дружества към края на годината между 20% и 45% от активите си. Това прави малко под 380 млн. лв., като не включва инвестиции в самия холдинг „Химимпорт“, а в негови дъщерни дружества, както и в такива, в кито няма преки връзки. При пенсионната компания „Бъдеще“, която е свързана със собствениците на публичната „Еврохолд България“, цифрата е между 45-55%.

В опит да канализират повече инвестиции към близки дружества двете групи прибягват не просто до насочване на средства към вече публични компании от орбитите си, но и към листване на публични емисии акции и облигации, които са практически изцяло изкупувани от пенсионните фондове на „Химимпорт“ и „Еврохолд“. По принцип има различни ограничения и лимити за концентрации на инвестициите на фондовете, но има и различни начини те да се заобикалят. „Съгласие“ и „ЦКБ-Сила“ например са вече практически в две паралелни финансови структури, които формално не са свързани. Първата е около „Финанс консултинг“ и включва и Тексимбанк, а втората – около „Химимпорт“. Така те могат кръстосано да инвестират една в друга, без да нарушават законовите разпоредби пенсионното дружество да не инвестира в свързани със собствениците му лица.

„Бъдеще“ пък формално е собственост на столичния адвокат Тодор Табаков и така спокойно насочва инвестиции към дружествата на „Еврохолд“. Освен това дружеството си партнира и с контролираното от Христо Ковачки „Топлина“ и с няколко управляващи дружества, като инвестира в близки до тях компании, в замяна на реципрочни инвестиции в неговата група.

Благодарение на тези операции групите собственици на пенсионни фондове успяват да канализират средствата на осигурените към собствените си бизнеси. Това поражда различни конфликти на интерес, но все пак формално по буквата на закона няма нарушение. А дали има реален проблем от това (и колко е голям) ще си проличи след много години – чак когато пенсионните фондове започнат да изплащат пенсии. Дотогава при липсата на реакция на регулатора – Комисията за финансов надзор, бъркането в буркана на допълнителното пенсионно осигуряване се е превърнало в обичайна практика.

Автор: Инна Павлова

Източник: Капитал

1 КОМЕНТАР

  1. Бойко направи най-голямата грешка в историята на управлението си като се опитва да национализира пенсиите. Говорят за право на избор, а такъв реално не се дава. Като ще е право на избор, нека да можем и да се отказваме от НОИ. Аз не искам да се осигурявам в НОИ. Не вярвам на тази пирамида. Не вярвам, че ще получавам достойна пенсия от там. Искам да следя какви пари отиват в сметката ми и колко реално ще взимам на старини, а това право ми го осигуряват пенсионните фондове и предпочитам да пренасочвам всичките си данъци към тях или поне да си направя разпределението по равно. За каква демокрация говорим, щом нямам право да избере как и къде да се осигурявам за пенсия????




    0



    0