Начало Интервюта Баскитаристът на група „Епизод“ Симеон Христов: Тревожно е, че се...

Баскитаристът на група „Епизод“ Симеон Христов: Тревожно е, че се откъснахме от корените си

СПОДЕЛИ
restorant

Първия си роман на историческа тематика – "Съкровището на Шишман", представи в Панагюрище рокмузикантът Симеон Христов. Мнозина го познават преди всичко като баскитарист и ръководител на емблематичната рокбанда "Епизод", известна с това, че прави изключително патриотична музика по текстове на Вазов, Ботев и други български класици. Срещата с панагюрските им почитатели бе в камерната зала на театъра в петък вечер. Повече за събитието вижте тук. А сега ви предлагаме да прочетете какво сподели Симеон Христов в интервю за ПИА.

 

 

Каква е връзката между рокмузиката и историческата книга?

Връзката между нашата рокмузика и моята книга е тематиката. Едното е музика, другото е писано слово, а общото между тях е историческата тематика.

Какво ви провокира да напишете книгата?

Преди 7-8 години правихме една рокопера – "Свети патриарх Евтимий", поне така я нарекоха журналистите. В операта се сблъсках с тази история.Община Търново ни покани да представим песните си  в един концерт-спектакъл, организиран от тях. Хората много харесаха нашите две песни. Там в старопрестолната столица аз видях много струпан народ и краката ми взеха да треперят от вълнение. Двете ни песни бяха точно за случващото се. Направихме ги по Дядовазовите текстове.Това беше моментът, в който много се заинтригувах. Разбрах, че има много бели полета в историята за цар Иван Шишман. Това е, защото учените нямат достатъчно факти, за да отговорят конкретно на някои въпроси, като например защо Шишман – нашият цар, го няма по време на обсадата. Най-вероятно учените си имат свое становище. Аз вкарах художествен момент,позволих си да събера това, което е известно и да дам едно свое становище. Не съм историк, така че позволих си това нещо, макар и без достатъчно факти.

Това е първият ви роман. Кое се прави по-лесно – музика или писане на книги?

Преди години не знам какво щях да ви отговоря. Аз написах късно първата си песен. Тя беше "Левски" по текстове на нашите класици, които аз обичам.Всички опити преди това пропадаха. По принцип музиката си е вътре в тези текстове. Не може много да бягаш от смисъла на текста.България е зад тебе. Няма къде да бягаш, поетът те е приковал в тези рамки. Ако избягаш, ще стане изкуствено, смешно и жалко. Аз имам вътрешен срам от подобно нещо.

Към кого са насочени вашите песни?

Аз лично никога не съм мислил към кого са насочени. За съжаление, говоря съвсем открито, в продължение на 10 години ние търпяхме свирепа политическа цензура. Цензурираха ни безобразно.Рано или късно ще почнем да разказваме кой какво е направил. В началото всички отваряха врати за нас и музиката ни.  После изведнъж нещата се промениха.И никой не се осмели да ми каже каква е конкретната причина за това отношение. Още през 2002 г. скриха втората част на първото ни DVD. Единственото, което ни намекнаха е, че тогава нашата музика тревожела някакви малцинства.  Е, като сме ги тревожили, какво – да махнат нашите поети класици от учебниците ли?!

В такъв случай, какво ви коства да отстоявате позициите си и да продължавате да правите патриотична музика?

На мъченици няма да се правим. Аз лично изпитвам голямо удоволствие да изпълня детските си мечти и нищо повече. Ние обикаляме България и правим своята музика. Има интернет, тя се разпространява. Ние сме едни от малкото, които произвеждаме фабрични дискове и правим ретираж.Аз, лично като започнах да пиша музика, изпитвах една огромна любов към стиховете на Ботев и Вазов. Днес, обаче, нещо не е наред. Откъснахме се от корена си, много станаха "американците".

Изпитвате ли удоволствие да пеете именно в Панагюрище?

О, да. Панагюрище е специален град. Тук винаги витае едно по-особено чувство, защото още като минавахме покрай Оборище, косите ми се изправиха.Аз съм силно привързан към тази част от нашата история, както и много други българи.Така, че пеем за вас тук в Панагюрище с огромно удоволствие.