Д-р Дончо Ташков работи в отделението по анестезиология и интензивно лечение на МБАЛ „Уни Хоспитал“ в гр. Панагюрище и е координатор по донорство там. На 28 май тази година заедно с екипа на лечебното заведение той реализира първата донорска ситуация за болницата, благодарение на която 29-годишна жена и 33-годишен мъж получиха втори шанс за живот.
Д-р Ташков, как се чувствате след първата си реализирана донорска ситуация
Чувствам се удовлетворен, че в „Уни Хоспитал“ започнахме изграждането на екип и традиции, които да се ангажират с донорството. Според мен обсъждането на темата е належащо и включването на повече медицински специалисти е жизнено важно. Радвам се, че получихме пълната подкрепа на ръководството на болницата и Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ всичко това да стане възможно.
Срещнахте ли трудности и с какво бяха свързани те?
Не беше лесно, защото за всеки от нас беше нещо ново, но искам да изкажа благодарност на близките, които не се поколебаха нито за миг, в своето решение, в най-трудния за тях момент. Сега вече сме запознати с целия процес и би било по-лесно при евентуалното възникване на нова донорска ситуация.
А как протече разговорът Ви с близките на донора?
Винаги е трудно, когато трябва да съобщиш най-лошата вест, но в този случай има надежда, че загубата не е напразна, а може да е шанс за живот за някой друг. В първата ни донорска ситуация, месец преди настъпването ѝ, семейството е било обсъждало темата, в резултат на отразена в медиите подобна история. Те имаха категоричното съгласие на своя близък, ако нещо подобно му се случи, той да може да направи същото добро в края на житейския си път.
Защо мислите, че хората се притесняват те или близките им да станат донори?
Необходимо е да преодолеем вкорененото ни в мисленето недоверие, че всеки е сам за себе си. Убеден съм, че всеки може да даде и да получи помощ. Необходимо е обществото ни да узрее за идеята за донорството и че това е изключителна проява на човечност.
Трябва активна кампания за запознаване на хората с предизвикателствата на донорството, както и да се даде шанс на обществото да осъзнае, че хората от листите на чакащите не са поредният медицински случай и всеки от тях има своята тъжна житейска история.
Недоверието ли е според Вас причината за малкото трансплантации през изминалите години?
Според мен причината е както в отказа на близките поради недостатъчно информираност и притеснение, така и недостатъчната ангажираност на част от медицинските специалисти. В последната година се развива кампания от отговорните институции, което води до положителни резултати.
Какво бихте казали на хората, които не подкрепят донорството?
Всеки има право на свое мнение. Донорството е дълбоко личен и благороден жест и е въпрос на личен избор. Просто ще помоля всеки да се постави на мястото на другия и да помисли дали не би искал да види протегната ръка за помощ.
Вие бихте ли станал донор и защо?
Ако съдбата ме постави в ситуация, в която да съм подходящ донор, съм информирал своите близки, че бих искал краят на моя живот да осмисли нечий друг.
