Начало Култура Да си спомним за Валери Петров

Да си спомним за Валери Петров

СПОДЕЛИ
Реклама

На 22 април 2020 г. се навършват 101 години от рождението на поетът Валери Петров – един от най-проникновените творци, превел на български голяма част от Шекспировото творчество и пленил малки и големи с творбите си.

Валери Петров е псевдоним на Валери Нисимов Меворях, който е сценарист, поет, драматург, преводач. Завършва медицина, но житейският му път го обвързва с литературата и лекува хората с думите и словото. Той е академик на БАН от 2003 година и е един от най-признатите у нас детски автори. Едва петнадесетгодишен издава първата си поема „Птици към север” и печата стихове в сп. „Ученически подем”. Творческият му път продължава повече от шест десетилетия, през които пише за деца и възрастни и се превръща в изучаван и превеждан автор. Несъмнено е сериозен приносът му за приемането на Шекспир у нас, но освен английския поет и драматург превежда и „Фауст” на Гьоте. Част от пиесите му са поставени на театралната сцена, автор е на сценарии на игрални филми, най-известните сред които са „Рицар без броня”, „Слънцето и сянката”, „Първи урок”.

Реклама

За своите постижения Валери Петров е многократно награждаван. Получава Димитровска награда за поемата си „В меката есен”, орден Стара планина първа степен, Доктор хонорис кауза е на Университета по библиотекознание, през 2013 г. е удостоен с наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за своя принос към българската култура и разбирателството между нациите. Последното му отличие е медалът „Иван Вазов” на СБП. Това са отличия за безспорния му талант и заслуги в българската култура.

Несъмнено Валери Петров има съществен принос за развитието на детската литература у нас. Дали би имало по-подходящ момент от неговия рожден ден и деня на детската книга – 23 април, за да отдадем почит пред делото му? Поклон!

ПРЕД ПАРАДНИЯ ВХОД

Валери ПЕТРОВ

Неполучил за някакъв празник покана,
осени ме в момента идея
пред парадния вход този ден да застана,
за да видя какво е без нея.

И преминаха доста познати край мене,
устремени с коли към банкета,
а повдигнал яката под тихо ръмене,
аз подложих се сам на анкета:

Че без приеми можех, това беше ясно,
но дали бих могъл без колата?
Да, могъл бих. И също могъл бих прекрасно
и без толкоз висока заплата.

Без транзистора? Можех. Без вилата? Можех.
Можех също без третата стая.
Как могъл бих без слава, се малко тревожех,
но реших, че и туй ще изтрая.

И така под дъжда аз си тръгнах обратно
край вратарската фигура строга
и вървях, и ми беше ужасно приятно,
че без толкова работи мога.