Начало Култура Да си спомним за Валери Петров

Да си спомним за Валери Петров

СПОДЕЛИ

На 22 април 2020 г. се навършват 101 години от рождението на поетът Валери Петров – един от най-проникновените творци, превел на български голяма част от Шекспировото творчество и пленил малки и големи с творбите си.

Валери Петров е псевдоним на Валери Нисимов Меворях, който е сценарист, поет, драматург, преводач. Завършва медицина, но житейският му път го обвързва с литературата и лекува хората с думите и словото. Той е академик на БАН от 2003 година и е един от най-признатите у нас детски автори. Едва петнадесетгодишен издава първата си поема „Птици към север” и печата стихове в сп. „Ученически подем”. Творческият му път продължава повече от шест десетилетия, през които пише за деца и възрастни и се превръща в изучаван и превеждан автор. Несъмнено е сериозен приносът му за приемането на Шекспир у нас, но освен английския поет и драматург превежда и „Фауст” на Гьоте. Част от пиесите му са поставени на театралната сцена, автор е на сценарии на игрални филми, най-известните сред които са „Рицар без броня”, „Слънцето и сянката”, „Първи урок”.

Реклама

За своите постижения Валери Петров е многократно награждаван. Получава Димитровска награда за поемата си „В меката есен”, орден Стара планина първа степен, Доктор хонорис кауза е на Университета по библиотекознание, през 2013 г. е удостоен с наградата за европейски гражданин на Европейския парламент за своя принос към българската култура и разбирателството между нациите. Последното му отличие е медалът „Иван Вазов” на СБП. Това са отличия за безспорния му талант и заслуги в българската култура.

Несъмнено Валери Петров има съществен принос за развитието на детската литература у нас. Дали би имало по-подходящ момент от неговия рожден ден и деня на детската книга – 23 април, за да отдадем почит пред делото му? Поклон!

ПРЕД ПАРАДНИЯ ВХОД

Валери ПЕТРОВ

Неполучил за някакъв празник покана,
осени ме в момента идея
пред парадния вход този ден да застана,
за да видя какво е без нея.

И преминаха доста познати край мене,
устремени с коли към банкета,
а повдигнал яката под тихо ръмене,
аз подложих се сам на анкета:

Че без приеми можех, това беше ясно,
но дали бих могъл без колата?
Да, могъл бих. И също могъл бих прекрасно
и без толкоз висока заплата.

Без транзистора? Можех. Без вилата? Можех.
Можех също без третата стая.
Как могъл бих без слава, се малко тревожех,
но реших, че и туй ще изтрая.

И така под дъжда аз си тръгнах обратно
край вратарската фигура строга
и вървях, и ми беше ужасно приятно,
че без толкова работи мога.