Начало Интервюта Дидка Пенева: Благодаря на колегите, които не казаха „не знам“ и „не...

Дидка Пенева: Благодаря на колегите, които не казаха „не знам“ и „не мога“!

СПОДЕЛИ
Реклама
финанси

Вече почти месец учителите обучават децата отдалеч, а себе си – съвсем в първо лице единствено число. Родителите пък получиха неочаквания шанс да „влязат в обувките“ на учителите и лично да проследят отблизо лесна работа ли е преподаването. 

В началото на първата седмица от старта на дистанционното обучение всеки един от нас – редови член на обществото българско учителско, родителско и детско, бе хвърлен рязко в дълбоките и студени води на неизвестността с ясни и точни указания в една дума: „Плувай!“.

Каква е ситуацията днес, как се справят училищата в община Панагюрище с предизвикателството „дистанционно обучение“ – попитахме директорите.

Разговаряме с Дидка Пенева, директор на OУ „Свещеник Недельо Иванов“ – Поибрене

Как се справяте с онлайн обучението? Кои са най-сериозните затруднения?

При нас дефектът стана ефект! Беше ни омръзнало – на мен и класните ръководители да прибираме телефоните на учениците посред учебен час! Проблемът беше много голям! В час гледаха клипове и слушаха музика. Естествено ръководството и учители не позволяваха и се борихме упорито срещу неучебното им използване. Могат да ги използват в учебен час само в подкрепа на учебния процес, но не се случваше. Стигна се до там, че издадох заповед за забрана на телефони в училище, но на родителската среща родителите поискаха децата да имат телефон в училище и постоянна връзка с тях. Сега техните телефони са жизнено важни за учебния процес. В момента наистина работим интересно, изготвят се интерактивни и иновативни продукти в дистанционна среда. От 70 ученика 60 имат устройство и Интернет. Проблем е, когато мобилният интернет свърши, но родителите помагат. Всички учители имат групи по всички учебни предмети. Работим по седмичното си разписание. Часовете започват от 8.30 и са по 30 минути. Благодаря на колегите, които не казаха „не знам“ и „не мога“, а бързо се адаптираха към обучение в новата среда. Учителите имат служебни лаптопи. Образователният медиатор разнася на терен за 10 деца материали на хартия. Педагогическият съветник всяка сутрин ги брои, но не на живо, а в групата и който се е успал, го буди по телефона. Директорът има достъп до всички групи и в реално време следи учебния процес. Учениците гледат видеоуроци, включват се на живо, обясняваме, каквото не са разбрали.

Има ли и кои са положителните страни на тази необичайна ситуация?

За учителите е изтощително, защото постоянно работим, децата и вечер пращат снимани домашни, тестове, проекти и ние синхронно и асинхронно работим по 10-12 часа на ден, но ние обичаме да работим за нашите ученици, радваме се, че намерихме път до тях, дано не им омръзне и всичко да е наред!