Традиционно празникът се отбелязва в деня на Успението на Св. Иван Рилски, считан за закрилник на българските миньори и на българския народ.
Денят е определен за професионален празник с решение на Министерския съвет от 1996 г.
На 18 август църквата чества успението на Свети Йоан /Иван Рилски/, най-българския светец.
Преподобният Иван Рилски е роден около 876 г. в село Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър – време на широко разпространение на християнството в пределите на България. Като юноша той копнее да се посвети в служба на Бога, напуска родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството напуска манастира и се скита на много места. Накрая се установява в Рила и основава Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдава на уединение в молитви Богу. Умира през 946 г. и е погребан в малката манастирска църква на Светата Рилска обител.
Около 980 г. мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец.
През 1183 г. унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско робство цар Асен I ги пренася в столицата Търново през 1195 г.
Св. Йоан Рилски е почитан като общобългарски светец, но славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия
