Днес се навършват 118 години от рождението на големия български етнограф Христо Вакарелски. Той има съществен принос за описването и изследването на обичаите и традициите в панагюрския край.
Роден е в село Момина клисура, Пазарджишко. Завършва средното си образование в Пазарджик. От 1919 до 1923 г. следва славянска филология в Софийския университет, след което е учител в Панагюрище, Романи Самоков. Специализира славянска етнография във Варшава през 1925-1927 г.
От 1927 до 1940 г. Христо Вакарелски е асистент и уредник в Народния етнографски музей в София. Сред дейностите, в които участва по това време, е организирането на голяма българска етнографска изложба вХелзинки (24 ноември — 12 декември 1937), която намира широк отзвук във финландската преса.
През 1941-1944 г. е директор на Народния музей в Скопие. Директор на Народния етнографски музей в София от 1945 до 1948 г., в който работи до 1962 г. Основател и председател на Българското природо-научно дружество.
Неговите проучвания и студии го определят като един от водещите български етнографи и фолклористи през ХХ век. През 1965 г. получава Хердерова награда.
Христо Вакарелски почива на 25 ноември 1979 г. в София.
По важни книги и научни изследвания:
• Из веществената култура на българите (1930)
• Бит и език на малоазийските българи (1935)
• Понятия и представи за смъртта и душата. Сравнително фолклорно проучване (1939)
• Български празнични обичаи (1943)
• Въпросник-упътване за събиране на етнографски материали (1946)
• Ковано желязо (съавтор) (1957)
• Български народни обичаи (1960)
• Добруджа. Материали към веществената култура на българите през периода на капитализма (1964)
• Етнография на България. (1974, 1977, 2007) (и на полски 1965 г. и немски език – 1969 г.)
• Моят път към и през етнографията (2002)
