Начало Общество Днес се навършват 165 години от рождението на Павел Бобеков

Днес се навършват 165 години от рождението на Павел Бобеков

СПОДЕЛИ
restorant

Павел Станьов Бобеков е български революционер, председател на Военния съвет(Привременно правителство) в Панагюрище и хилядник по време на Априлското въстание в IV-ти Революционен окръг. Умира от въф във Велико Търново като доброволец в щаба на генерал Гурко по време на Руско-турската война.
Павел Бобеков е най-големият син в бедно панагюрско семейство. Завършва класното училище в града при учител Найден Попстоянов като един от най-добрите ученици. През 1864 г. е пратен да учи в Цариград, вероятно в Робърт колеж. През 1866 г. почива баща му. През 1870 г. се записва в султанското военно-медицинско училище. Там се запознава с други будни български младежи. През 1874 г. е принуден да прекъсне обучението си и да се върне в родния град, за да поддържа семейството си.
Доброто му образование (знаел е френски, гръцки, руски и вероятно английски език) е причина да бъде издигнат като главен учител на панагюрското класно училище и председател на читалището. Уважаван е от съгражданите си за добрия си характер и висока култура.
След пристигането на Георги Бенковски, във възстановения революционен комитет на Панагюрище влиза и Бобеков и скоро застава начело. Преди началото на въстанието той е единодушно избран за хилядник на панагюрци и изпълнява ролята с достойнство.
След потушаване на въстанието успява да избяга във Влашко, след което участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 г. През 1877 г., заедно с Иван Адженов издават първия български ежедневник “Секидневний новинар” в Букурещ, на който Бобеков е първи редактор.
При обявяването на Руско-турската война Павел Бобеков се записва като доброволец и е зачислен при щаба на генерал Гурко. При Търново заболява от тиф. Умира в прегръдките на майка си на 29 октомври 1877 и бива погребан в Търново.
Предсмъртните му думи са:
“Майко, аз умирам, но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дългът към Отечеството, на което дадох слабите си сили, които му дължех!”