Начало Култура Днес се навършват 184 години от рождението на Димитър Коклев

Днес се навършват 184 години от рождението на Димитър Коклев

90
0
СПОДЕЛИ

koklevТой – Кокльо- воденчаря, гайдарджията е една от най – колоритните личности на село Мечка.
Роден на 25 октомври 1830 г. в с. Мечка-. ръст среден, руси очи, дълбочината, на които не може измери и най – добрият психолог, правилни, но остри черти на лицето и широки плещи.Мустаци възчерни и остри; вежди – широки и надвесени над очната вдлъбнатина, като стряха над селска къща.
Димитър е първородният син в голямото семейство на трудолюбивият селянин Павел Кокльов. Още от невръстно дете, работел с баща си по нивите или тичал след добитъка по широките средногорски поляни. А в късните зимни вечери, свит край огнището слушал захласнат разказите на старите, за безчинствата на поробителите и за юнашките подвизи на народните хайдути, бродили някога по тези места; хайдут Новак, Балчо войвода и други. Раснал на воля сред величествената природа на непокорната Средна гора, покрита с гъсти вековни гори, осеяна с безброй китни поляни и тучни ливади, прорязана от дълбоки, ухаещи на здравец тъмни долища, Кокльо израснал здравеняк, пъргав и непокорен. Наследил певческия талант на майка си, Кокльо бил чуден певец. Още от малък той научил от нея много народни песни, в които се разказвало за злочестата съдба на народа под чуждото иго. Когато пораснал, Кокльо се научил да свири на гайда, която овладял до съвършенство и съселяните му го нарекли – Гайдарджията.

Къде сме, бре Кокльо, къде ни залута!
Тук белия свят ли е пак……
Дано да ни бъде молитвата чута
през тоя преплетен букак……

Улучил си място от сгодно по- сгодно-
то сякаш самата гора
за нашето Първо Велико Народно
таила е тия недра……

Тук искам, на люде сговорни и сити,
да тупат сърцата в едно!
Разбра , мелничарю, помисляй за пити-
от бяло, уханно брашно!

Над буйни огньове да клокат казани,
на пресен курбан да дъхти…..
А зорката стража –и пиле да хване ,
неканено щом прелети!

Дотук да пристъпя потайна пътека-
и тоя кахър ще е ваш….
Вий, Мечени горди –ех,майка му мечка!-
в сърцето ми влязохте баш!….

Ей, Кокльо,гайдарю, надуй яко мяха!
От тая почни – за Индже!…
Да екне, да грейне букашката стряха
от песни за светли мъже…..

Ще викнеш и тия, в която се пее,
ех, братко, за личен юнак!…
Как искал пред края перчем да ветрее,
по риза ,по-бяла от сняг…..