Начало Общество …целият състав е налице, с изключение на геройски загиналите ваши деди

…целият състав е налице, с изключение на геройски загиналите ваши деди

СПОДЕЛИ
restorant

Любка Пъкова

Април 1876-та. Четвърти революционен окръг. Панагюрище гори, всичко гори. Оглушаващи изстрели и смразяващи писъци. Жени и деца бягат, мъже градят укрития сред пушек, коне и тела, много тела… Въздуха мирише на кръв, мирише на мъст, мирише на смелост. Във въздуха трепти онзи гняв, който Те превърнаха в знаме и развяха над възродената своя България. В един априлски ден Те смаяха целия свят, Те обявиха държава, столица, правителство, армия и издигнаха своя княгиня. В един ден Те промениха настояще и бъдеще и взривиха спокойствието на самоуверената стара Европа. Те, нашите деди – угнетени, но горди, гладни за свобода и жадни за достойнство. Те, една шепа смелчаци, с безумен устрем се изправиха срещу цяла империя и се впуснаха в единствената си възможна битка – своя живот срещу нашата свобода! Те платиха цената, Те загубиха всички сражения и спечелиха България. Защото истинското начало на дългия поход към нашата независимост е поставено от Тях. В онези страшни дни Те не търсеха слава, но творяха история и записаха с кръв имената си в паметта ни.
Днес ние ще ги повторим отново. Всички заедно, на площада. И пак ще боли, защото тези имена сега носим ние и децата ни. Гневната, бунтовна кръв тече във вените ни и в този ден кара сърцата ни да туптят в друг ритъм, в техния ритъм. Ние нямаме нужда да си припомняме делото на дедите си, ние живеем с него! Всеки наш ден е великото наше наследство. Всеки наш дъх е дар от малцината, осмелили се да заявят свободата. Затова днес Панагюрище пак ще скърби. И пак ще празнува. Ще празнува свободата на България! Днес пак ще облечем най-хубавите си дрехи и ще затаим дъх в часа на проверката. После всички ще коленичим в тишината на тъмния площад, за да отдадем за пореден път безкрайната си почит. Няма такова място в България, няма такава памет и такъв поклон. Повярвайте ми! Днес, когато сведем глави и паднем на колене, пропъдете за момент всички препускащи мисли и отворете сетивата си. Знам какво ще усетите, аз го усещам всяка година. Ще усетите въздуха! Въздуха мирише на кръв, мирише на мъст, мирише на смелост. Както всяка година, въздуха отново трепти, този път зареден с пламтящата жар на нашата гордост и преклонение. Днес в нашите помнещи сърца Панагюрище отново е столица, най-истинската столица на българската памет. Панагюрище е символ и вяра! Защото в най-новата ни история Панагюрище написа първите страници с кървавите си, огнени букви. Със скръбта на незапомнените майки, простили се със синовете си, с болката на незнайния брой вдовици и сираци. Но ние ги помним, ние знаем, ние сме потомците… И винаги ще скърбим, и винаги ще се гордеем, и винаги ще разказваме за тях на децата си, а децата ни на техните деца. Затова в днешния ден, отново ще се съберем площада, ще се съберем на поклонение… Защото сме панагюрци, а зарята-проверка започва. И ние винаги ще бъдем там! Заради Тях, заради мечтата им!
Уважаеми съграждани, Панагюрци, днешната проверка е проведена, целият състав е налице, с изключение на геройски загиналите ваши деди.
Провел проверката: Един от Вас!
На колене!