С танци и песни отбелязаха 30 години от завършването си порасналите момичета и момчета от 11 „а” и 11 „б” клас на СОУ „Нешо Бончев”. На емоционална приятелска среща, 30 години след последния ученически звънец, се събра Випуск ’86.
Някогашните ученици, сега реализирани адвокати, лекари, счетоводители, учители и бизнесмени, са сред най-силните випуски в историята на панагюрската гимназия. На срещата се събраха почти всички съученици, а Иван Зумпалов пристигна специално от Чехия.
Не беше необходимо да си поръчват “машина на времето”, за да се върнат години назад, защото това стана лесно и непринудено. Изплуваха една след друга забавни случки от живота в училище и извън него, вълнуващи и незабравими. Забавно беше всеки да види себе си “преди” и “след” в снимки и разкази.
Тържествената вечер уважиха и учителките Йорданка Вълкова и Тамара Чолакова, които за пореден път отправиха топли думи и пожелания към своите ученици.
Почти 90-годишна „другарката Вълкова” пожела: „Винаги отивайте с удоволствие на работа, а вечер с нетърпение се връщайте вкъщи! Бъдете щастливи в живота!”
В отговор на тези думи „абитуриентите” запяха заедно под звуците на китара емблематичните песни „Учителко, целувам ти ръка” и „Един неразделен клас”, като си обещаха, че пак ще се срещнат … след по – малко от 30 години.
