Начало Култура Владо Даверов в специално интервю за PIA – news: Ако бях млад,...

Владо Даверов в специално интервю за PIA – news: Ако бях млад, нямаше да хленча

СПОДЕЛИ
restorant

Владо Даверов е писател и сценарист. Завършил е немска гимназия в Ловеч, след това – немска филология в СУ "Климент Охридски". Неотдавна отново беше показан култовият български филм "Вчера", сниман по едноименния му роман, който предизвиква интереса и на днешните тийнейджъри. Самият Даверов има двама сина, две дъщери и една внучка.

За неговото "вчера", за литературата, културата и още интересни теми – вижте какво сподели Владо Даверов в специално интервю за PIA – news .

Г-н Даверов, всеки човек не обича да посягат и да се бъркат в неговото вчера. За какво във Вашето вчера Ви боли най-много?

Твърде дълго живях в комунистическа България. Ако днес бях млад, нямаше да хленча, а щях да използвам максимално значително по-големите възможности за развитие.

Автор сте на една поредица „Чудовището ДС”. Защо днес на младите това чудовище им се вижда като Чудовището от Лох Нес , нереално, далечно и дори забавно?

Поколението на дядо ми също се е отнасяло скептично към репортажите в тогавашните вестници за зверствата и изстъпленията в Сибир, за среднощните арести в Москва, за изтребването на интелектуалци. Сетне цялата тази простотия се стоварва върху тях. Историята започва от Тома Неверни, който се усъмнил Христос и ще продължи до свършека на света.

Действието на „Вчера” се развива в ловешката Езикова гимназия, която и Вие сте завършил. Защо доста от нейните възпитаници са „демонизирани” от обществото – Андрей Луканов, Огнян Дойнов, Нора Ананиева, Симеон Дянков.

Защото са си го заслужили.

Има ли ренесанс на съвременното българско кино – много продукции, тв-сериали, сериозни бюджети, мащабна реклама.

Има известно раздвижване. Нека да има количество, качеството ще дойде. Рано е още за игралния филм, който ще ни извади на светло. Трябват личности от мащаба на вече покойния Рангел Вълчанов!

Какво се случва в литратурата? Съвременните автори са плодовити, достатъчно шумни, не им липсва самочувствие, създават групи и кръгове. Какво е нивото на литаратурата ни?

Сега им е времето да са шумни и да се изживяват като гении. Самочувствието е привилегия на младостта. Нека има какво да си спомнят, когато остареят, но ще бъде добре да прибавят към мемоарите си и някоя запомняща се книжка!

В едно интервю казвате, че народ и култура не се затриват, продължавате ли да мислите така и днес?

Естествено, че продължавам. Народите са преминавали през много по-големи изпитания и са оцелявали. Така ще бъде поне докато планетата земя съществува.

От филма „Вчера” остана и незаабравимата песен на Кирил Маричков „Клетва”. Над какво бихте се заклели днес?

Текстът на тази песен е мой, така че вече съм се заклел!