Начало Култура Фотографката Марияна Стефанова вижда света около себе си в кадри

Фотографката Марияна Стефанова вижда света около себе си в кадри

СПОДЕЛИ
restorant

Да уловиш мига, когато е най-красив и когато продължава едва няколко секунди или минута. Това се случва точно преди изгрев, когато слънцето още не се е показало, а свети само небето и облаците по него. Това е един кратък момент, в който небето започва да светлее едва едва, а черните облаци започват да се обагрят в невероятни цветове – жълто, оранжево, розово. Въпросът е не просто да си на подходящото място, а и да си станал безбожно рано, за да си и в подходящото време. Ето това е начинът на изложба да се появи фотография, която прави свидетел на този момент и тази невероятна природна красота всеки, който я види. Такива снимки показа в края на миналата година местната фотографка по призвание Мариана Стефанова. Всеки се е застоявал дълго време пред нейн фотос, на който природата е замръзнала в снежната си покривка в искряща и неземна чистота. Тези снимки са станали при минус 16, минус 20 градуса, рано сутрин, когато навън е приказка. Всяка снимка на Мариана си има история, както и всяка снимка трябва да разказва история.
А историята на Мариана Стефанова тръгва от Първомай, където е родена. Още по време на гимназията посещавала кръжок по фотография, но заниманията там приключили с промиването на филми и работа в лабораторията. Още от тогава обаче девойката притежавала

око за природната красота и усет за хармонията.

Заради желанието си да кандидатства архитектура, вземала уроци по рисуване при известен пловдивски художник – Минчо Панайотов, ръководител на Художествената галерия в града под тепетата. От него научила много за композицията на пейзажа в живописта, което важи напълно и за фотографията. Представила се много добре на 5-те изпита по рисуване, но не я приели в специалност "Архитектура". Съдбата я повела в съвсем друга посока и Мариана завършва физика в Пловдивски университет. Следва магистратура – "Ядрена техника" в Софийския. Пристига в Панагюрски колонии през 1986 г. заедно със съпруга си и остава до днес. В продължение на вече 25 години работи по специалността си в "Асарел Медет". Сега ръководи лаборатория по рентгено-флуорисцентен анализ, където се правят физични, спектрални анализи на всички проби.
Фотографията е нейно хоби, което от 4 години вече е и

начин на живот.

Фотографията я спасява от трудния и натоварен делник, като я праща на дълги преходи сред природата, на фотографски екскурзии в страната и чужбина с колеги по обектив, среща я с много и различни хора. Мариана е член на пловдивска фотозадруга, в която има най-различни по професия хора – адвокат, педагог, музикант, историк, всички луди по фотографията и обединени от нея. Преди две седмици двайсетина от тях пристигнали на импровизиран фотопленер на Колониите. В продължение на два дена, те снимали природата и фотомоделите, които си довели. Нищо не помрачило приповдигнатото настроение, дори и факта, че в това населено място няма къде да се настанят. Половината от тях, разбира се, гостували в апартамента на Мариана.

За фотографа материалните неща не са от голямо значение,

казва по този повод тя. За него е важно да има техниката и възможност да снима интересни гледки, хора, къщи, природа. Самата тя вижда света около себе си в кадри. Но ако някой си мисли, че е лесно да правиш фотография и то художествена фотография – лъже се, казва Мариана. Аз сигурно имам  100 000 снимки направени, от които 30 или 40 стават за изложба, останалите са просто щракане, сочи майсторката на обектива. За да постигнеш внушение, което да задържи зрителя пред снимката, трябва да си готов на определени жертви. Едното е да ставаш посред нощ, за да преследваш убийствен кадър. Това се случва постоянно, но един момент Мариана си спомня с удоволствие – фотоваканция в Приморско, където всяка година се събират фотографи от цялата страна. Там с един от колегите решили да снимат при изгрев скалите-кораби – скали, които приличат на два кораба в морето. Трябваше да станем в 5.30 часа, но аз по погрешка станах в 3.30, през смях си спомня фотографката. Трябваше ни час и половина преди изгрева, за да намерим мястото. А до него се слизаше по много стръмен склон. В тъмното, натоварени с техника, буквално пипнешком сме търсили мястото за снимане.  
Та започва се още от снимането, а след това следва допълнителна обработка на снимката. Това е сериозна работа, казва Мариана. Да се справи с това предизвикателство й помага

другата й страст – web дизайна.

Тя вече знаела как да работи с фотошоп. Има тънкости, които зависят от това, което искаш да постигнеш, но дигиталната обработка на снимката е вече моето виждане към нещата, споделя Мариана. Художествената фотография дава възможност за всякакъв вид обработка. Особен чар има черно-бялата фотография. Можеш да снимаш цветно, а след обработката снимката да е черно – бяла. Това правят истинските майстори, които могат само с двата цвята и техните нюанси да разкажат история и да я внушат на зрителя, продължава Мариана и добавя, че фотографията е един разказ, ако снимката не ти говори нещо, значи не е качествена.
Тя притежава истории в снимки от невероятно места. Апаратът я отвежда в една от най-магнетичните местности в Гърция – Метеора. Това било и първото й пътуване с фотографите от нейната група. Интересен факт е, че тогава снимала с първия си дигитален фотоапарат – "Канон", който приятелите й наричали турбо сапунерка. Все пак апаратът не бил за подценяване, защото в последствие се оказало, че тя е направила едни от най-хубавите снимки на това, наречено от нея, космическо място. Там фотографите стават ненаситни за снимки. Виждат високи непристъпни скали, върху които са построени манастири през турското робство с цел да се опазят християнските книги и ръкописи.
И понеже апетитът идва с яденето, следващото фотографско пътуване било до Турция. Погрешно се смята, че Холандия е родина на лалетата, нищо подобно, Турция е, казва Мариана. Тя и нейните колеги посетили Истанбул, който целият бил в цветя.  В този милионен мегаполис всяка една градинка беше в жълти иглики долу и високи бели или тъмночервени  лалета. Представи си каква красота е, вдъхновена и сега си спомня фотографката.
Само седмица преди поредното пътуване, този път до Хърватия, Мариана си купува модерен апарат – "Никон". Наложило се да разучава функциите и възможностите му по време на пътуването от колегите в 42-местния автобус, пълен с всевъзможна изключително скъпа техника. Много полезни са ми тези пътувания с фотографите, защото това, което го научиш от практика, който 20 години снима, няма откъде другаде да го научиш, категорична е тя. В Хърватия снимали Плитвичките езера. Те са 16 и преливат едно в друго – едно невероятно място. Водата в тях има един много специфичен зелено-син, тюркоазен цвят. Между другото именно водата е един от любимите за снимане обекти на Мариана и тя пояснява, че вода без статив не може да се снима.
Водните й снимки участвали на изложба в Стара Загора, посветена на 22 март – деня на водата. Още докато редихме изложбата в общината, всеки който влизаше в сградата рано сутринта мина по два пъти – на отиване и на връщане от работа, спомня си със задоволство авторката. Тя е много доволна от

изложбата си в Панагюрище,

за която й помогнали от Артклуба на "Асарел Медет". Печатът на моите снимки е скъп, но изключително качествен. Направи го  една страхотна фирма "Артекспрес", посочи Мариана. Хората харесали нейното изкуство, а фотографски картини си купили основно нейни познати и приятели, които искали да си имат спомен от нея. От продажбите на фотографии никога не можеш да си върнеш вложеното, но огромно е удовлетворението, че се видя на живо това, което правя и хората му се радват, споделя фотографката. Нейн кумир е колежката й Албена Маркова. За нейните снимки казва, че дори и да не са надписани, тя ги разпознава. Така е, защото авторката им има стил и специфична обработка, която аз опитвам да следвам, сочи Мариана.
Тя е човек, който всеки ден трябва да научава нещо ново. Не може да си седи просто така, да върши това, което е учила и да сложи точка. Няма точка, човек трябва да се усъвършенства и да се развива през целия живот. Иначе е просто съществуване, смята физичката. С това й качество е свързано и другото хоби, което тя продължава да развива – web дизайн. Научила се съвсем сама от интернет. Там има всичко. Ако ползваш интернет пространството както го ползват нашите тийнейджъри, нищо няма да научиш. Ако искаш да се обучаваш, да се ограмотяваш можеш да намериш абсолютно всичко, което търсиш. Стига да искаш и да си поставиш цел, описва философията си тя.
Първият й сайт е този на община Стрелча, правен преди около 15 години. Следва сайтът на Исторически музей, за който й се обадил Румен Спасов – панагюрец, който навремето работил в Министерство на културата. Правила е още сайтове на фирма "Булфунги", на "Извор-П", новият сайт на Исторически музей, на механа "Старата къща" и др. Със всеки следващ се усъвършенствала все повече и повече изисквала от себе си. Сега има нова цел –  да научи как се прави интернет магазин.
В България се правят три международни фотосалона – във Варна, в София и "Фотоваканция". На тези три фотосалона участват фотографи от целия свят. Да те допуснат до селекция в някой от тези фотосалони е вече успех и признание. Снимка на Мариана участва във фотосалон в София. От него издават каталог, в който са отпечатани първо наградените фотографии. Веднага след тях е тази на нашата Мариана Стефанова, която е запечатала картина в полето преди Хисаря. На преден план има цъфнали макове и лайка, съответно в червено и бяло. Небето е обагрено в много красиво жълто. Един овчар си прибира стадото и е в центъра на цялата композиция. Това не единственото признание за изкуството на фотографката. Тя има редица награди от конкурси, форуми, изложби. Предстоят й пътувания за Гърция, Полша и Австрия, от където отново ще се върне с хиляди фотоси.
Фотографията за мен е разтоварване, казва на финала на разговора ни Мариана. След пет дена работа, грабвам фотоапарата, забравям за физика, за спектри, анализи, таблици, разлики и бягам високо в планината сред зеленото, сред цветята, при изгревите и залезите.