Начало Култура Фредерик Бегбеде: „Чувствам, че електроната книга няма да се наложи във Франция,...

Фредерик Бегбеде: „Чувствам, че електроната книга няма да се наложи във Франция, и толкова по-добре“

СПОДЕЛИ
restorant

Писателят, който нашумя с безжалостната си сатирична дисекция на света на рекламата, този път говори за цифровите книги, таблетите и онлайн продажбите, как дигиталните технологии променят процеса на създаване, издаване и разпространение на книгите и какви опасности крие това.  

 
Вашата книга „Първи доклад преди Апокалипсиса“, публикувана през 2011 г., показа колко враждебно сте настроен към електронните книги. Две години по-късно, все още ли сте притеснен от тяхното разпространение?
 
Потвърждавам и съм готов да се подпиша под това. Макар че усещам, че дигиталната книга няма да се наложи във Франция, и толкова по-добре. Иначе виждате колко много щети нанася тоталната дигитализация с всичките тези книжарници, които се затварят. Израснал съм с четене на комикси, преживях изчезването на винилната плоча. Днес се страхувам да не би същото да се случва и с книгата.
 
Опитвали ли сте се да четете книга на таблет?
 
Не съм в състояние да прочета повече от две страници. Това може и да е поколенчески проблем. Предпочитам да чета на хартия. Усещането е съвсем друго: има аромат, допир, чувстваш как напредваш в книгата – има начало, среда и край. Помня например на кое място в „Червено и черно“ /на Стендал/ Жулиен Сорел хваща ръката на госпожа дьо Ренал. За мен всяка книга е уникална. Книгата, която чета, съществува, защото е в ръцете ми. Това не е просто някакъв електронен сноп в машината.
 
Вие споделяте загрижеността си като читател. А като писател?
 
Имам честта да съм сред малкото автори, наред с Милан Кундера, които отказват книгите им да се издават в електронен формат. Досега не съм подписвал такъв договор. Последната ми книга – „Първи доклад преди Апокалипсиса“, може да намерите в книжарниците, но не и в цифров вид. Разбира се, ако дигиталната версия би могла да ми донесе една трета от сегашните ми доходи, току виж взема, че реагирам по друг начин.
Всъщност обаче, ако с печатната книга се случи това, което стана с плочите и дисковете, може да се окажем свидетели на фалита на издатели и книжарници, на изчезването на библиотеки…  И всичко в името на някаква утопична фантазия: да имаш цялата култура на света в джоба си! Но дали хората наистина четат стотиците книги, които свалят от интернет? Може да съм параноик. За съжаление, параноиците често излизат прави. Страхувам се, че културата в крайна сметка ще бъде сведена до няколко бестселъра и тримата – г-н Amazon, г-н Google и г-н Apple – може да натиснат червения бутон и да унищожат всички книги.
 
Но важното е текстът, а не носителите му, нали?
 
Когато пиша една книга, аз искам да мисля за нея като предмет: за обложката, шрифта, оформлението. Искам да видя как се произвежда. Имам нужда да си представя крайния продукт, който ще отиде в ръцете на читателите. Никога не съм мислил, че един ден ще се озова в лагера на ветераните. Но наистина нямам желание да бъда част от тази /дигитална/ революция.
 
lesinrocks.com, 22.03.2013
 
Превод от френски: П. Колев