Начало Култура Георги Бърдаров представи „Аз още броя дните“ пред панагюрска публика

Георги Бърдаров представи „Аз още броя дните“ пред панагюрска публика

94
0
СПОДЕЛИ

Мария МАСЛЕВА

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Победителят в реалити формата „Ръкописът“ за дебютиращи писатели в България доцент Георги Бърдаров гостува за втори път в „Литературен салон” към НЧ „Виделина-1865”.

След като при предишното си гостуване, в края на февруари, Бърдаров обеща, че щом излезе дебютният му роман „Аз още броя дните“ ще дойде да го представи пред панагюрска публика, днес той спази думата си.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Събитието бе открито от Мария Бегова. Тя представи автора, като спомена, че той е един много сериозен учен, който се занимава с актуалните проблеми на нашето време, включително миграционните процеси и етнически конфликти. Преди да напише романа „Аз още броя дните“ Бърдаров е защитил дисертация на тема етно-религиозни конфликти.

Освен учен Георги Бърдаров е и утболен запалянко, в резултат на което е написал книгата „27 велики футболни истории“, която разказва за моментите, в които на даден футболист или отбор им е трудно, но е успяват да намерят сили в себе си, да се организират и да спечелят.

Бърдаров е автор и на няколко много популярни разказа, сред които „Скъпи полковнико, пише ви една непозната от далечна страна…”, „За петата ракия или колко е хубав животът“, „Дядо“ и „Чудото от Маракана“. Печели първите три поредни състезания “Майстор на думите”, след което е взето решение, че трикратен победител няма право да участва повече. Води курсове по презентация и е президент на българския клуб по петанк.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Именно с романът „Аз още броя дните“, който Бърдаров представи днес пред панагюрска публика, той спечели писателското реалити „Ръкописът“. Книгата е посветена на конфликта в Босна и разказва за любовта между християнин и мюсюлманка.

За книгата Георги Бардаров сподели: „Този роман е за думите и за болката от тях, за куршумите и тишината, за жаждата ни да обичаме, за жаждата ни да убиваме, за страха и за надеждата, за петата ракия и сълзите, в които крием нераздадената си любов, за непосилната лекота на питието, за беззъбата усмивка на стареца и на детето, за всеки, които ще попита „Защо бе, хора?““ и допълни „Написах този роман, за да потърся за себе си отговор на въпроса
Защо? Защо бе, хора живяхте толкова години като братя, деляхте всичко и залъка, и недоимъка, и любовта, и страданието, и радостта от живота и болката от раждането, и болката от смъртта? Защо се обичахте толкова много, създадохте толкова много смесени семейства, поколения след себе си? За да се изколите по толкова жесток начин?!“

„За първи път бях в Сараево през 2007 година, не знаех почти нищо за войната. Тогава приех града едно към едно и се влюбих в него – балкански град, топъл, мистичен, с хубави хора. Върнах се в  „моето“ Сараево през 2015 година, за да проуча „моята“ история, за да говоря с хора, изживяли блокадата, за да говоря с хора, познавали „моите“ герои. Чух повече, отколкото исках да чуя. Научих повече, отколкото исках да знам. Попих в себе си болка, но истинска и човешка, която ще нося до края на живота си“ разказа Бърдаров.

„Самият сюжет е насечен с интервюта – интервюта на жертви, интервюта на палачи, интервюта на жертви станали палачи, интервюта на палачи станали жертви. Мнозина, които прочетоха романа сметнаха, че това са интервюта с реални хора, които аз съм взел. Всъщност тези интервюта съм ги написал аз и не са взети от конкретни хора, а са писани на базата на всичко което чух в „моето“ Сараево. Тези интервюта са събирателен образ на болката, която почувствах в Сараево.“ допълни още той.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Представянето на романа продължи по по-нестандартен начин – чрез презентация, която върна присъстващите към жестоките дни от историята и подсили емоционалния заряд. По време на събитието бяха излъчени видеа с документални кадри от войната в Босна и Херцеговина, които пресъздават част от историята в романа.

Книгата вече я има на разположение и в Общинска библиотека „Стоян Дринов“