Герои и мъченици: Априлското въстание в „Из близкото и далечно минало на Панагюрище“

След решението на Гюргевекия комитет за подготовка на всенародно въстание, взето през есента на 1875 г., Панайот Волов и помощникът му Георги Бенковски преминали заледения Дунав през м. януари 1876 г. Посетили Враца, Клисура, Карлово, Пловдив. Там двамата си разделили Четвъртия революционен окръг; Волов поел грижата за основаване комитети в Карловския район и Родопите, а Бенковски – Панагюрския и Пазарджишки райони.

Бенковски пристигнал през Стрелча в Панагюрище на 1 февруари и на следния ден бил съставен комитет от членовете на стария, основан от Левски комитет. Акционният състав се състоял от 12 души, начело с Павел Бобеков. На нощно събрание през м. март в м. “Полето” били избрани командващите лица, Бобоков бил определен на хилядник; следвали стотниците, петдесятниците и десетниците.

Започнали се усилени приготовления за предстоящето въстание, в които взели участие всички панагюрци и панагюрки.

На Оборищенското събрание се решило (14-15 април) въстанието да бъде обявено на 1 май. Била избрана комисия, която да изготви плана на военните действия и било изпратено възвание до другите окръзи да последват примера на панагюрци.

Поради предателството на Ненко Балдьовеца и опита на турците да арестуват копривщенските бунтовници, Тодор Каблешков нападнал с другарите си конака и обявил въстанието. По бързия куриер Георги Салчев изпратил „кървавото писмо“ до Панагюрския комитет с покана да въстанат. Към 4 часа след обяд писмото било получено и въстанието прогласено от четиримата апостоли и панагюрския комитет при пушечни изстрели и биенето на църковните камбани.

Било съставено Привременното правителство на Средна гора от 12 души, възглавявани от Бобеков.

Същата вечер Бенковски обиколя с малка чета селата Мечка, Мухово и Поибрене и ги намерил готови за въстание. На следващия ден се върнали в града. На 22 април станало тържественото освещаване на главното въстаническо знаме, извезано от Райна Попгеоргиева, последвано от грандиозна манифестация, в която взело участие цялото население. След тържествата Бенковски повел отново своята конна дружина, чувствително увеличена, наречена Хвръковата конница, да обикаля отново селата и, като минали покрай връх Еледжик, където били събрани 8 села, стигнали гара Белово. След няколко часа влакът докарал една войскова част под командата на Хасан паша, тръгнала да потушава въстанието. Вместо да удари върху турците преди още да са слезли от влака, Бенковски побързал да се върне към Еледжик в проливен дъжд.

Очакванията на въстаналите села, че ще намерят подкрепа от Хвърковатата чета, не се оправдали; Бенковски ги оставил на произвола на настъпващите турци, които подложили на безмилостна сеч през нощта всички, които не успели да се укрият в гъстите гори. На 2 май сутринта четата на Бенковски, напълно деморализирана, стигнала средногорския в. Лисец и оттам безпомощно гледали как Панагюрище гори, а населението бяга към планината.

В Панагюрище отбраната на града се ръководела от П. Бобеков. На 26 април той и Иван Соколов потеглили с две чети по пътя към Стрелча, за да възпрат настъплението на Хафъз паша, който се движел с 5000 редовна войска и башибозуци, и артилерийски оръдия. При Черешката река той трябвало да спре пред отпора на панагюрските въстаници. На следния ден турците продължили бавно напредването си, като на Балабанова кория били отново възпрени. Сражавайки се в силен дъжд, въстаниците задържали турците на възвишенията „Каменица“, „Кукла“, „Висок“, „Св. Спас“, „Маньово бърдо“. На 30 април сутринта турците форсирали с всичките си сили въстаническите позиции и нахлули в града, но на много места били обстрелвани из улиците или от укрепили се в отделни къщи въстаници. Турската артилерия разрушила 400 сгради, но по-голямата част от населението сполучило да се укрие на различни места в гората, най-вече около в. Лисец. На 1 май градът бил напълно превзет и в продължение на няколко дни победителите се отдали на убийства и грабежи. Градът западнал икономически и в свободните години водил бедно съществуване.

В сравнение с някои силно пострадали селища в IV революционен окръг, Панагюрище дало по-малко жертви. Димитър Страшимиров в капиталния си тритомен труд „Априлското въстание“ (1908 г.) дава следния брой: В Панагюрище – изклани и обесени 264, от които деца до 15 години 32, жени 72 и над 50 години 78. Ранени: – 55, затваряни – 65 и заточени – 2.

В Поибрене били убити 15 души, в Бъта 6 и в Баня също 6. В с. Мечка само затваряни – 5.