Начало Общество Храните поскъпнаха едновременно „въпреки“ и „заради“ пандемията

Храните поскъпнаха едновременно „въпреки“ и „заради“ пандемията

СПОДЕЛИ

През изминалата година цените на храните направиха лъвски скок, едновременно „въпреки“ и „заради“ пандемичната обстановка. На едро цените на стоките от първа необходимост са скочили с между 4 и 31 процента, става ясно от данните на Държавната комисия за стоковите борси и тържищата /ДКСБТ/ до края на ноември /виж таблицата/. Има и продукти, които са поевтинели, но съвсем не с такава стъпка, а едва от 1 до 4 на сто. Обследваните стойности, въпреки че са показателни, обаче са само цените на едро. Над тях идва елементът „търговска надценка”, която няма строги рамки, понеже сме в пазарна икономика. Пак изследване на Държавната комисия от края на 2019 края на миналата година даде примерна картина как расте цената от тържището на едро до магазина. Ако захарта тогава е тръгвала средно на цена 1.20 лева за кило, надценката в търговските вериги в проценти е била 3%, или номинално – 4 стотинки. Така килограмът става 1.24 лева. Големите обекти обаче разчитат и на големи обороти, докато при малките не е съвсем така. Според проверките на ДКСБТ в магазинната мрежа захарта е струвала 1.40 лева.

Далеч по-фрапантна е била ценовата игра с яйцата през миналата година. На едро едно е струвало 0.18 лева, като надценката, която големите вериги са слагали, е била 50%. За разлика от малките обекти, които са сложили за себе си 28%, до 0.23 лева за брой. Важно е да уточним, че в годишния си анализ ДКСБТ работи с осреднени стойности, които касаят цялата 2019 година, и по тази причина трудно могат да се хванат времевите пикове и спадове при една стока.

 

Не са виновни само търговците на дребно

Ако попитате един производител или търговец защо цените на храните растат, той ще изкара от девет дерета аргументи. И за повечето ще бъде прав. В България ежегодно се увеличава минималната работна заплата, чисто административно. Неслучайно бизнесът всяка година оспорва шумно това решение, но то неминуемо се случва. Дори в условията на настоящата криза, минималната работна заплата няма да спре своя ръст и от 1 януари ще стане 650 лева. А това за всеки предприемач, независимо малък или голям, е разход.

Другият разходен елемент е токът. През декември бизнесът отново изрева, че борсовата цена на електроенергията в България е най-високата в цяла Европа. Данните на платформата energylive.cloud показват, че доставката на ток в страната е 76.12 евро/мВтч /към 21.12.2020/, като границата от 70 евро е премината само на още един пазар – хърватския. За сравнение – в съседните Румъния и Гърция електроенергията се търгува за 69.87 евро/мВтч и 62.88 евро/мВтч.

Големите работодателски организации АИКБ, БТПП и КРИБ стигнаха още по-далеч и публикуваха официална позиция, в която изразяват съмнение за умишлено оскъпяване на електроенергията от страна на държавата. През октомври на свободния пазар на електроенергия бяха принудени да излязат дори и кварталните бакалии. По предварителни данни цената на тока за тях би трябвало да падне, остава обаче неизвестността за в бъдеще. Защото скъп или евтин, токът на регулирания пазар беше с фиксирана цена и по този начин лесно прогнозируем в разходната част на всеки предприемач.

Най ни заболя от вдигането на хляба

Хлябът поскъпна с 10 стотинки буквално „от днес за утре”. Обяснението бе, че хлебарите вече ползват пшеница от новата реколта, която не се оказа толкова много като количество. Цената порасна. Според председателя на Националния съюз на хлебарите и сладкарите Марияна Кукушева основната причина обаче е COVID кризата и покачването на цената на човешкия труд.

„Хлебопроизводството не е включено в каквито и да е помощи и мерки за подпомагане от страна на държавата. Може би мотивът е, че не сме затворени с нито една министерска заповед до момента. Ние продължаваме да работим и ​сме на първа линия. Увеличихме цената на труда точно с толкова, колкото го направи държавата по отношение на заплащането в държавните органи и държавната администрация – с 30%. Това няма как да бъде поето от всеки хлебопроизводител“, отбеляза Кукушева в национален ефир.

По данни на статистиката едно домакинство потребява средно един хляб на два дни, така че дневният му разход се вдига едва с 5 стотинки.

Поскъпването на олиото пък също се обясни с лоша реколта. От началото на годината до края на ноември то е поскъпнало на едро с 31 % и на дребно в магазините се продава между 2.70 до 3,40 лева, в зависимост от марката.

Източник: Марица