Христо Елкин: Обичайте България и се стремете да приличате на хората, за които разказва моят клип (ВИДЕО)

26-годишният Христо Елкин е фотограф и видеооператор. Той е автор на клипа „Панагюрище-Българският дух“, чрез който се опитва да покаже Панагюрище и героите на Априлското въстание по различен начин. Опитва се да накара паметниците да говорят, а зрителите на филма да видят славните герои на Априлската епопея.

Клипът е качен в социалните мрежи и за кратко време предизвика истински фурор, като успя да развълнува хиляди българи. 

Здравей, Христо! Как се роди идеята за този клип, кои са съмишлениците в тази родолюбива инициатива и колко време отне реализацията?

– Нищо от българската история не може да се сравни с трагичното величие и красота на Априлското въстание. То е  първата и единствена  голяма българска пролет.  Винаги съм се интересувал от събитията, които са се случили тогава. Корените ми са от Панагюрище.

В рода ни има опълченец. Петър Маринчешки от град Съединение. В Сливница е раняван, рана на лицето от щик … спасил го е приятел ,… та не е бил обезглавен. После опълченец. Останал е жив и е погребан в Опълченските гробища в Пловдив, мой прапрадядо.

От дете съм любопитен и обичам да слушам разкази за миналото на нашия край. Слушал съм много истории. Лека-полека се роди и идеята да направя клип за героите на  Априлското въстание. Обмислях го доста дълга време, защото Панагюрище е градът, който пази спомени за най-трудната ни история. Усещането да се потопя в нея и да успея да я предам, чрез клипа си на зрителите е трудно да се опише.

Прочетох много за Априлското въстание и случилото се тогава в Панагюрище преди да започна реализацията на моята идея. Може би в световната история няма такова чисто и самородно национално въстание. И колкото повече четях за нашите герои, толкова  повече им се възхищавах и толкова повече се засилваше желанието ми да направя този клип. Докато снимах почувствах, че българският дух е жив и трябва да се съхрани, не трябва да го забравяме.

Нямаше обаче да успея  да направя клипа си, ако нямах съмишленици. Когато тръгваш да правиш нещо, което искаш да се получи добре и да е значимо без финансиране и единствено силно желание, твоите идеи могат да станат реалност, само чрез хора, които те подкрепят в начинанието.

Безкрайно благодаря за оказаната подкрепа от заместник-директора на ОУ „Проф. Марин Дринов” – Богдана  Иванова-Шишкова, Исторически музей-Панагюрище, Духов оркестър “Делчо Радивчев“ и Регионален клуб „Традиция“ без помощта, на които нямаше  да мога да реализирам своите идеи.

Успях с тяхното съдействие за около месец да заснема всичко и  клипът да стане готов.

Филмът дава израз на идеали, на признателност към историята, но разбираме ли ги днес, разпознаваме ли тези послания и идеали?

-Държах да покажа част от националните ни герои по един по-различен начин. Исках да провокирам хората не само да гледат клипа, а след това да се разровят сами и да прочетат  за тези големи личности, дали живота си за свободата на България. За  Райна Княгиня например, която е имала изключително тежък живот. Във въображението на априлските въстаници свободата и независимостта са най-скъпото, което един народ може да притежава. Колко от нас ще имат смелостта да тръгнат по стъпките на Бенковски и всички знайни и незнайни българи, които са се жертвали за родината? Надявам се хората чрез клипа да видят посланията, които той изпраща. Да се живее и загине за свободата на България не са празни думи, а клетва, написана  върху знамето – „СВОБОДА ИЛИ СМЪРТ“.

Мислиш ли, че подобни проекти са патриотично възпитателни за младото поколение и би ли продължил инициативата?

Това, което е преживял нашият народ, не трябва да се забравя. Когато качих във фейсбук филма написах думите:

„Има събития в нашата история, които трябва да се знаят и помнят от всички българи, където и да се намират по света…
Помнете и обичайте героите на България!“

Колебаех се да напиша: „Пуснете го на децата си … Знайте и помнете историята си..”. Чувството на преживяното е толкова силно, че не мога да го опиша. Просто всеки трябва да го изживее. Искам всеки, който гледа клипа да се почувства горд, че сме потомци на такива родолюбиви българи. Искам  да успея да предам своя патриотичен пламък и на много други млади хора и те също да проявят по-голям интерес към събитията от април 1876 година.

Моят съвет към  тях е да обичат България и да се опитват поне малко да приличат на хората, за които разказва моя клип.

Бих продължил с реализацията на подобни свои идеи. Продължавам да се вълнувам от миналото и настоящето на нашия град. Научих че борбеността и смелия дух са заложени в кръвта ни. Искам не стотици, искам да развълнувам хиляди български сърца. Искам не само България, а и света да знае. Искам да привлечем и много туристи в Панагюрище страната и чужбина. И те да видят, да знаят и помнят. Докато го има Панагюрище ще е жив и българският дух.