Начало Интервюта Художникът Стефан Божков: В България културата се унищожи тенденциозно

Художникът Стефан Божков: В България културата се унищожи тенденциозно

СПОДЕЛИ
restorant

Известният български художник Стефан Божков излиза от родното Панагюрище едва на 14 години, за да учи в Художествената гимназия в Казанлък. Така се случва, че оттогава все по – рядко навестява родния град, но никога не забравя откъде е. Сега живее в столицата и определено се реализира, както сам казва като широкоскроен артист-художник. В петък Божков пристигна в родния град, за да участва в откриването на изложба в Исторически музей. Той бе един от 13-те автори – бивши възпитаници на Паца Христева, които показаха свои творби в една обща колекция. Аз съм първият възпитаник на кака Паца и днес участвам в изложбата именно заради нея, откровен бе художникът. Тя е един невероятен човек, на когото дължа това, което съм. Тя ме насочи към изкуството и запали в мен този фитил, който не гасне. Благодаря и на Катя Станчева, защото тя пък поддържаше този огън в мен, каза още Стефан Божков.
Той е роден на 18 януари 1961 година в Панагюрище. Изучава изобразително изкуство в Художествената гимназия в Казанлък. Има реализирани редица самостоятелни и групови изложби в Пловдив, Варна, София. Познат е на ценителите в много чужди страни като  САЩ, Латвия, Чехия, Унгария, Словения, Испания, Япония, Белгия. Носител на многобройни награди и отличия. Член е на Съюза на българските художници.

Колко често си идвате в Панагюрище?
Много рядко. Може би не съм идвал две години, а преди това съм бил тук за един ден. Сега като пътувахме насам с Елена и Пламен, решихме да минем през местността Оборище. Там сигурно 10 години не бях стъпвал. Отидохме на това чудно и много важно за всички ни място.

Имате огромен брой самостоятелни изложби в страната и чужбина, но нямате досега в родния град, защо?
Аз не мога да планувам подобна изява. Може би трябва да получа покана най-напред, за да знам къде и в какво пространство ще разположа творбите си и т.н. По принцип няма проблем да направя изложба тук и ще ми бъде много приятно, стига да има интерес към мен и моите творби. Винаги съм казвал, че съм от Панагюрище. И това никога няма да забравя, защото за мен Панагюрище е нещо свещено. Имам си любими градове и тук, и в чужбина, но Панагюрище си остава Панагюрище – там никой не може да посяга.

Кога може да се каже, че един художник е успял?
Дали аз съм успял художник, историята ще го каже. Понятието "успял" за всеки е различно. За един означава да може да си продава картините, за друг да си успял е когато се появиш в определени музеи. Аз лично разглеждам художника като артист, защото той не е някакъв занаятчия. Художникът трябва да е артист, да е широко скроен и да е запознат с много неща. Когато рисува нещо, той е отговорен. Трябва да го предава с голяма любов и да може хората да се радват, гледайки картините му. Естествено не е задължително да се харесваш на всички. Това би означавало, че нещо не е наред. За мен най-важното е това, което правиш да го правиш с любов и любов да има в отношенията ти с другите. На това са ме научили Панагюрище, майка ми и баща ми.

Накъде са насочени интересите ви като артист-художник?
Мога да кажа, че съм широкоскроен. В един момент самият аз се запитах какво  не съм правил в тази област. Аз съм играл в театър и във филми, занимавал съм се и с пеене в разни бендове. Основното ми занимание обаче е рисуването и там спектърът е също много широк. Не съм се занимавал може би само с дизайн на костюми за театъра. С всичко останало съм се занимавал, дори и с интериорен дизайн, най-вече графичен дизайн, с илюстрация и оформление на книги.

С един и същи хъс?
Да, с един и същи хъс, защото всяко нещо е предизвикателство. Занимавал съм се и с инсталации, пластики и с видеоматериали, с какво ли не. Всяка нещо, всяка идея трябва да си намери своя изказ и материал. Не може по един и същи начин да подхождаш, просто не се получава. Затова нещо като ми хрумне аз мога да го пресъздам като пластика, или като графика или върху камък, литография или върху платно.

Скъпо ли е да си художник?
Това е нещо страшно. Особено в България няма нещо по-страшно от това да си художник. Това си е лукс. Ако трябва да го кажа в прав текст човек трябва да има дупе, за да го издържи това нещо. Така е, защото условията за артистите в България са ужасни, за разлика от условията в другите страни. Там винаги държавата застава зад артистите. А в България просто от много години, след промените започна едно тенденциозно унищожаване на културата, на културните пластове, на образованието. Случи се най-страшното за една нация – да си изгуби културата и да няма пластове на изкуството. Сега галериите не купуват картини. Цели поколения художници липсват, картините са в чужбина. Няма такава държава. Пак казвам, според мен, тенденциозно се унищожи културата. Най-близкия пример е Сърбия. Там и война имаше и какво ли не, но те винаги си поддържаха културата и изкуството. Дори и по време на войната те си поддържаха абсолютно всичко – писатели, художници, книгоиздаването. Трябва да се знае, че една нация, която остане без тези неща и мисли само за пълненето на някакъв стомах, нищо добро не я чака.

Защо според вас се случва това в България?
За да бъде лесно управляема една сива маса, която е неграмотна и няма претнеции. А в същото време България притежава невероятни таланти.

В тази връзка как бихте оценили нивото на изкуството в страната, а и в частност в Панагюрище?
За Панагюрище ми е трудно да кажа, защото по едни или други причини нямам кой знае какъв поглед, но мога като цяло да говоря за страната, защото съм бил секретар на секция "Графика" в Съюза на художниците, а сега съм в управителния съвет.Занимавам се и с международни проекти, така че имам поглед. Мога да кажа, че ние имаме артисти на световно ниво. Но когато държавата не застава зад теб, тогава нищо не се получава. Правихме един проект "Графиката – посланик", в който участваха над 200  български артисти-художници графици и те са носители на множество международни награди в целия свят. Именно такива хора са посланици на България, защото като кажат България и по света се сещат за еди кой си художник. Ние постоянно взимаме награди от къде ли не. Можем с право да се гордеем с определени художници, артисти, певци. Но държавата не стои зад нас.

Не можем да отречем, че културата рядко влиза в първите страници на вестниците и във водещите новини на медиите като цяло?
Да и това е кощунство. Журналистиката е длъжна на културата в това отношение. Наскоро си говорихме с един известен колега, който живее във Франция за това, че в новините накрая има пет, понякога и десет минути спорт, а изчезна програмата за култура, никъде я няма. Поне за пет минути във всички новини могат да влязат културните изяви. Напоследък ми прави добро впечатление пускането на българските сериали. Дали са добри или не, това е друг въпрос, но все пак са нещо, което е за предпочитане. Особено "Революция Z". Някак си изведнъж, учениците видяха, че някой се грижи за тяхната проблематика, показва нещо, което на тях им е близко. Аз като го гледам пък се сещам за моите ученически години. И ние правихме същите неща.

Какво мисли един художник от вашия ранг за случващото се в държавата, очаквате ли положителна промяна след неотдавна миналите избори?
Вече повече от 23 години съм ужасен от това, което се прави и за това казах, че унищожиха културата тенденциозно. В никакъв случай не съм обнадежден, защото болшенството от тези, които се натискат да бъдат избирани, работят срещу културата. Изключвам миналото правителство, което пък не означава, че всичко при тях ми е харесвало и съм го одобрявал. Но по един или друг начин направи много неща – съживи артистите, театрите са пълни и понякога няма билети с месеци, концертирането тръгна, даде се тази прословута сграда на Съюза на художниците, решиха се едни проблематики в културата, които битуваха много години. Изведнъж от раз се решиха, значи може, стига няко да има желание и да се заеме.

Разкажете сега повече за себе си, какво се случва с вас?
Аз много бичам да пътувам и рядко се задържам на едно място.Занимавам се основно с рисуване и това ми помага да съм в кондиция. Понякога всичко върви, а в други случаи не. Чувствам се добре, независимо от нещата, които се случват. Важно е ти какво правиш и как го поднасяш на хората, как контактуваш с хората. Последният проект, който направих бяха 12 литографии по 12 песни на Бърнс. Три от тях участват в изложбата днес. Получих едно писмо от Шотландия, където е музеят на Робърт Бърнс и там ще присъстват тези мои 12 литографии в музейната експозиция. Очаквам програмата да ми изпратят и вероятно есента ще се запозная отблизо с музейната експозиция. Книгата ми ще бъде вече част от музея в Шотландия.

Предстоящи изложби?
Скоро с един колега ще представим творби в Търново. След това ще имам изложба в Белград. Програмата ми е пълна, стига да му се работи на човек. Аз като приключа някой проект и мисля за следващия. След като приключих с литографиите, сега съм решил да правя пластики.

Успех Ви желая и се надяваме да видим ваша изложба в Панагюрище?
Най-важно е да знам, че Панагюрище иска да ме види и няма да има проблеми. Това че съм панагюрец е най-голямата ми гордост.