Начало Без категория Игнажден е – започва преходът от старата към новата година

Игнажден е – започва преходът от старата към новата година

СПОДЕЛИ

Имен ден имат Игнат, Игната и техните производни, Искра, Пламен, Пламена, Огнян и техните производни

На 19 декември Църквата почита Свети Игнатий, а празникът е известен още като Игнажден.

Свети Игнатий е един от най големите ни светци. Наричат го още Богоносец, защото той е казвал, че сам носи Бог в сърцето си. Загива разкъсан от лъвове по заповед на римския владетел Траян.

Може би няма друг празник, който да е свързан с толкова поверия и ритуали.

Игнажден е традиционен народен празник. Вярва се, че от този ден започват Новата година и коледните празници. В народните поверия този ден се смята за начало на Мръсните дни (от Игнажден до Богоявление) и прехода от старата към новата година.

Вечерта срещу празника е

първата Кадена вечер

За нея приготвят постни храни. На трапезата се слага сурово жито и орехи. Върху хляба или житото се запалва свещ, а най-възрастният обхожда с тамян и въглен и кади. Пепелта, свеща и орехите се запазват за останалите кадени вечери. Според християнската традиция от този ден започват родилните мъки на Богородица.

Това е периодът, през който младите и нераждали жени, наричани „мъченици“, не работят, за да забременяват и раждат по-леко своите деца.

От това кой ще влезе пръв в къщата на Игнажден се гадае каква ще бъде и следващата година. Ако „сполезът“ е добър, то и в къщата през цялата година ще има благоденствие и успех във всичко. Цялата обредност на Игнажден предначертава благоденствие през новата стопанска година.

Ритуалите започват от ранно утро

край огнището и продължават на празничната трапеза от обяд до вечерта. А в някои райони обредността продължава и през цялата нощ. Всеки от обредите е магическо предизвикване на плодородие за земята и родитба за добитъка. Има обичай да се сеят символично вътре в къщата житни и ечемичени зърна с благословията за плодородие.

Плодове и орехи се посипват около най-свещеното място в дома – огнището. Пак плодове се даряват на първия гост, който споходи дома на този ден. В по-ново време само случайността определя кой пръв ще дойде в дома на Игнажден. Но някога това се е смятало за толкова важно, че стопанинът на дома още в навечерието на празника се пременявал и отивал да покани грижливо избран гост. Защото народното вярване е, че ако първият гост е човек с късмет, неговото благоденствие ще споходи и дома за цялата година.

Затова в различните местни наречия гостът се нарича „спохожняк“, „полазник“ и др.

Тъкмо той изрича всички поздравления и благословии на празника. И материализира думите си в обредни действия.

Да се върнем обаче на Свети Игнатий. Той е роден в Антиохия и въпреки, че името му има латински произход, запазените оскъдни сведения за него сочат, че той е с местно потекло. Твърде вероятно е да е юдей, тъй като от ранна възраст е общувал с някои от апостолите – Петър, Йоан и Павел, като последният вероятно го е кръстил. На престола в Антиохия той наследява епископ Еводий през 67 г. и остава начело на нея до смъртта си. Известен е и като ученик на Свети апостол и евангелист Йоан Богослов.

Прозвището му Богоносец

е свързано с предание, което води началото си от Свети Симеон Метафраст от 10 век. Според него Свети Игнатий е детето, посочено и прегърнато от Иисус Христос, когато апостолите спорят за първенство, повикал го и го прегърнал, като казал: „Ако не се обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема.“ (Мат. 18:2-5)

Свети Йоан Златоуст обаче в похвалното си слово за светеца споменава, че той не е виждал лично Христос. Самият Игнатий обяснява даденото му прозвище в смисъл, че той е човек, който „носи Христос в сърцето си“, а не такъв, който е носен от Бога.

За служението му като епископ на Антиохийската църква не се знае много. Известно е само свидетелството от разказа за неговото мъченичество, че св. Игнатий е „мъж апостолски във всичко“, който „грижливо управлява Църквата в Антиохия“ – особено през време на гонението при император Домициан (81 – 96).

Свети Игнатий завършва живота си с мъченическа смърт в Рим, хвърлен на зверовете в Колизеума. Спори се върху годината на неговото мъченичество, като най-често се приема, че това е станало през 107 или 108 г. За запазения разказ за мъченичеството му, за това събитие споменават още Свети Поликарп Смирненски], Свети Ириней Лионски и Ориген. Римокатолическата църква отбелязва паметта му на 1 февруари, а на на 29 януари Православната църква чества и пренасянето на неговите мощи от Рим в Антиохия и обратно в Рим след падането на Антиохия в ръцете на арабите през 637 г. Днес те се пазят в храма „Свети Климент“ в Рим.