Начало Култура Историята на Джулай морнинг в спомените на един варненец

Историята на Джулай морнинг в спомените на един варненец

СПОДЕЛИ
restorant

01_2011-07-01След всички глупости казани и писани последните години за този ден (утрото на 1 юли), ми се иска да напомня историята на това събитие, превърнато днес в празник.

Възниква към средата и края на 70 те години на 20 век, в град Варна, като последната отживелица на замиращите хипи движения и мода.  В wikipedia.org някой зле запознат политизиран и смятащ се за тънък психолог многознайко е написал “Твърди се, че е възникнал като протест срещу комунистическата власт, изразен в символиката на …. “ и бля-бля, дрънканици.  Истината е, че на никой по него време не му пукаше особено за капитализЪма или комунизЪма, а комунистическия строй свързвахме предимно с милиционерите, които имаха неприятния навик да ни гонят из морската градина с кучета и с палки, като ни видят на някоя пейка с бутилка водка, цигари, надули някой касетофон на батерии „Никопол“, или да ни извеждат от Летния театър и Спортна зала, при концерт на някоя група, защото като необуздани тинейджъри се качвахме по пейките да крещим от радост.  Толкова за политическите ни пристрастия.

Общо взето, западът за нас бяха грамофонните плочи, вносните цигари (които се продаваха все още навсякъде) дънките (дефицитна стока) и дъвките. Имали сме идея що е капитализъм и що е социализъм, но приемете, че на току що завършващите детството си и навлизащите в тинейджърки години едва ли им е до политика. Има много по-интересни от политиката неща.

Плажът нощем, като едно естествено укритие от милицията се явяваше спасение от една страна, а от друга, романтиката да посрещнеш изгрева пиян или трезвен, мокър от нощното къпане и в прегръдка с гаджето, съществува и днес.   Напълно естествено юли месец се свързваше и с песента на Uriah Heep – July Morning, а тъй като, 1 юли е първия ден от този месец, то бе традиция да се слушат точно Uriah Heep и точно тази песен.

Първите сбирки бяха на вълнолома, като идеята бе изгрева да се посрещне точно на фара, като най-вдаден навътре в морето. Естествено, водката, конякът “Плиска”, “Слънчев бряг” и бирата да бяха естествен спътник, заедно с китарите и издъхващите батерии „Никопол“ в касетофоните.

Скоро купонът се изнасяше на южния плаж, където можеше да се запали и огън, а от 80 те годни заедно със строежа на буните във Варна, да се разпростре и на север  към Почивка, превземайки буна след буна.

Постепенно само за няколко години, заразата “Джулая” (Джулай), плъпна и в други градове.  В Русе тинейджърите започват да се събират на брега на Дунав, в Бургас по плажовете и т.н.  След 90 те години се забеляза и нашествие на хора от по-дълбоката извънморска провинция, като винаги ме е учудвал техния ентусиазъм по повод 1 юли и винаги съм се чудил защо е нужно да бият път чак до морето, за да се потопят в едно красиво юлско утро, след като могат да го сторят навсякъде?!  А може би нощното къпане е задължително и за тях?!

Днес, вече бившите последни хипита са достопочтени матрони и господа, но все още се усмихват в нощта на 1 юли и гледат леко присмехулно на новото поколение ентусиасти превземащи плажовете вечер на тълпи. И няма лошо. Понякога на човек не му е нужно много за да се чувства щастлив.

Посвещавам горното на тези които вече ги няма ………….. (имената са толкова много!), момичета и момчета, юноши, млади мъже и жени и знам, дори като мен да сте неверници – ако някъде някога има рай, ад, вечни ловни полета или свещени чертози на Валхала, то изпийте едно малко и за нас горе и знайте, че за нас винаги ще си останете млади, красиви и не ви забравяме. Тази нощ и това утро са и ваши.

иЗТОЧНИК http://borsi.blog.bg

https://www.youtube.com/watch?v=JLZMMk8KZSU