Начало Общество Изгубените деца на България

Изгубените деца на България

32
0
СПОДЕЛИ

emigraciaНа пръв поглед те не се различават от връстниците си. Харесват същите книги, музика и филми. Искат да учат това, което им е интересно, и да виждат смисъла от това, които правят. Ако поговорим с тях обаче, разбираме, че имат много по-голяма чувствителност за неща, с които ние като че ли сме свикнали‏. Забелязват препълнените кофи за боклук, неточния градски транспорт и невъзпитаните минувачи по улицата. Усещат, когато пред тях стои немотивиран учител, който не иска да им обясни урока. Ето защо заминават- за да получат по-добро образование. Последното изследване PISA на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие класира българските 15-годишни младежи на 47 място по математика от общо 65 държави. За сравнение – Швейцария е на девето, Финландия на 12-о, Австрия на 18-о, а Великобритания на 26-о. Отношението на учителите е нещо, което учещите в чужбина деца често забелязват.

„Докато учех в България, имах чувството, че учителите не са доволни от работата си и че това се отразява на техните преподавателски умения. Във Виена това се случва рядко“, казва Ния (13), която до втори клас учи в частното училище „Увекинд“ в София, а сега е осми клас в австрийска гимназия. Според нея плюс на новото й училище е, че часовете там са по-интерактивни и по-интензивни – за един учебен час се свършват много повече неща, отколкото в българското училище.
Това е накарало и Цвета (18) да избере да завърши средното си образование в Англия. Започва осми клас в английска гимназия тук, но осъзнава, че не иска да учи всички 15 предмета, а само тези, към които има интерес. „Исках да се занимавам с графичен дизайн, изкуства и рисуване“, споделя тя и избира колеж в Кембридж, който предлага много неща в тази посока. Първоначалният план е да замине след десети клас, но след интервюто по телефона тя решава да тръгне веднага. От есента Цвета ще учи интернационален бизнес в университета „Уестминстър“ в Лондон.

Животът в чужбина отдавна вече е и променил българските ученици. Те са много по-самостоятелни от връстниците си в България, научили са се да разчитат на собствените си усилия и умеят да взимат решения за живота си. „Лично аз се научих да не завися от останалите, защото съм се местила повече от един път в чужбина и е трябвало да се сбогувам с важни за мен хора“, споделя Ния, която е убедена, че животът извън България променя хората. Казва също, че е разбрала колко е трудно да се интегрираш. Ния и Цвета най-вероятно няма да се върнат да живеят в България. Както много други техни връстници, които още от малки са разбрали, че на некачествените учебни часове, невъзпитаните хора по улицата и неефективните институции има алтернатива. България едва ли има и какво да направи, за да ги привлече обратно.Но може да опита да спре следващите. Като им предложи по-добро образование, спазване на правилата и честна конкуренция. Не само за тяхното бъдеще, но и заради това на самата държава.

Източник: „Капитал“