Начало Общество Как да подготвим детето си за първи клас

Как да подготвим детето си за първи клас

СПОДЕЛИ

Пред прага на училището родителите започват да се притесняват дали детето е достатъчно готово за новата си социална роля на ученик. Често грешно акцентират единствено на образователния аспект и бъдещите училищни постижения, пропускайки важния психологическия момент да възпитат и подготвят детето за адаптацията в новата среда, с нови задачи и отговорности, част от които и колективни.

Подготовката за училище не означава обучение в четене и писане и овладяване на определени знания. Тя се състои в достигане от детето на определена степен на умствено, физическо, нравствено, трудово и емоционално-волево възпитание и развитие.

Задачите по развиване на детската автономност, самостоятелност, емоционално-волеви самоконтрол и умения за общуване са толкова важни, колкото и предварителното ограмотяване. Едно зряло, независимо и способно да общува дете, ще се справи с всяка нова среда, в т.ч. и училищната.

Докато и най-добре подготвеният да чете и пише първокласник, няма да се чувства уверен и способен, ако не са развити уменията му да си взаимодейства с връстниците, да разбира чуждите и свои емоции и да ги управлява /респ. да контролира поведението си, да спазва указания и пр/.

Във връзка с познавателната сфера, бъдещият първокласник трябва да има определени знания за обкръжаващия свят и себе си /за времето, дни от седмицата, ляво-дясно ориентацията, местоживеенето /. Също така е важно да концентрира активно вниманието си и върху упражнение, което не е любимо или предпочитано, да се занимава седнало продължително време с различни по вид занимания. Да може да запомни 10 различни думи след четири-пет повтарения /или кратко стихче/, да брои в прав и обратен ред до 20. Да е способно да прерисува фигури, букви, цифри, да различава тяхното положение в пространството (горе-долу, ляво-дясно). Затова е от значение доброто развитие на общата и фина моторика.

Бъдещият ученик трябва още да умее да установява причинно-следствени връзки, да отделя важното от второстепенното, да сравнява и класифицира по съществен признак предмети и явления. Дори и да не може да чете, достатъчно е да разпознава буквите, да прави опити да сричкува, да определя първия и последния звук в думата.

Какво друго ние родителите трябва да си поставим като задачи пред първи клас?

За да бъде подготвено детето за училище е много важно у него да са развити качества като: желание за постоянна заетост, способност за преодоляване на трудности, настойчивост в постигане на поставената цел, точност при изпълнение на поставената задача, творческа активност. Формирането на тези качества минава през системното и целенасочено поставяне на по-големи изисквания в играта, труда и заниманията на детето. Освобождаването от всякакви задължения води до пасивност, неувереност, често и разглезеност, а когато училището предяви пред първокласника нови, по-високи изисквания у него може да се появят и малоценностни преживявания.

На първо място родителите трябва да са приучили детето в първостепенни хигиенни и битови навици. Преди тръгване на училище детето трябва независимо да изпълнява прости хигиенни процедури.
– Измиване на ръцете със сапун и вода (след разходка, след използване на тоалетната);
– Самостоятелно да облича връхна дреха, да завързва връзките на обувките си;
– Да се грижи за личните си вещи и да се спазва хигиена; да умее да борави внимателно с прибори за хранене и салфетка;
Да разбира важността на добрите маниери:
– Да говори ясно, коректно и да не се използва нелюбезни думи и изрази;
– Да е в състояние да изкаже благодарност;
– Да бъде в състояние да поиска прошка;
– Да не прекъсва говорещия.
Да разбира важността и значението на това да довършваш едно занимание докрай, да бъдеш точен и търпелив. Тук голяма роля играе личния пример и спазените поети отговорности и на родителя към детето. Научете детето:
– Да бъде точен/а;
– Да спазва обещанията си (включително към приятели);
– Да определя сам времето си за учене, за почивка и да съблюдава за тях;
– Да бъде в състояние да се изчака реда си, да изслушва.
Задълженията на бъдещия първокласник
Примерни отговорности, които бъдещия първокласник може безпроблемно да изпълнява, и за които родителите могат да настояват:
– Прибиране на вещите (книги, играчки, дрехи) по местата им;
– Да помогне за приготвянето на масата и почистването й;
– Да сложи мръсните си дрехи в коша, предназначен за тази цел;
– Да оправя леглото си (първо детето може да се приучи във време, когато няма нужда от бързане, например, през почивните дни и по празници);
– Да подготвя само раницата си.

Всичко това би възпитало в детето самостоятелността, така нужна, за да се справя в последствие със задачи и от небитов характер. Да взема решения и да носи отговорност за тях. Уменията за организация и самостоятелност се развиват и чрез изпълнение на различни задача по образец без пряка подкрепа /или с минимална такава в началото/.

Съответно за всичко изпълнено е добре детето да бъде поощрено, най-добре с нещо от нематериален характер. Бъдещият ученик трябва да разбере важността на това да довежда работата до край, да е постоянен в спазването на задълженията си, докато външното подкрепление /похвалата/ отпадне като стимул и дойде реда на личната отговорност и вътрешно приетите и осъзнати отговорности и мотивация. Разширявайте постепенно кръга от отговорности и задачи.

Детето ще се научи действа по правила и да контролира своите действия, да вижда резултат от труда си и ще се развива като мотивирана личност, стремяща се да заслужи вашата и на учителя похвала. А в утрешния ден ще има нужната воля и устременост да развива и следва своите лични амбиции. Ако няма развити трудови навици детето много трудно ще придобие устойчиви учебни такива. Трупайки нови трудови навици, трупате успех!

От гледна точка емоционално-поведенческата сфера е важно детето да може да различава някои основни емоции у себе си и околните. Да може да дава адекватен и социално приемлив израз на страха си, гнева, тъгата… Помагайте на детето да изразява чувствата си, дори и негативните – това предполага не само способността му да познава и различава отделните чувства и емоции, които преживява.

Детето трябва да има и усещането за сигурност и неуязвимост да ги сподели; да има увереността, че те ще бъдат разбрани, а то изслушано търпеливо и с нужното уважение.

За едно дете на 6-7 години все още е много важно силната емоционална връзка с родителите. Ако се чувства обичано и защитено в семейството, ще бъде в състояние да се чувства комфортно и в новата среда. Ето някои съвети за това как да поддържате дълбоката емоционална връзка през този важен период, за да изгради бъдещият ученик увереност в себе си и другите и общува безконфликтно.

Ако поради вашата заетост времето ви е недостатъчно и се налага да го оставяте на друг, търсете начини да компенсирате този дефицит на време, с по-пълноценно прекарано такова с детето:
– Да използвате и малкото свободното време, за да го прекарате с детето си (през почивните дни, празници);
– Да прекарате специално време с детето си, без да се разсейвате ( от телевизия, други членове от семейството, приятели и т.н.);
– Използвайте уикенда, за да прекарват времето си с цялото семейство (отиде на излет, организирайте празнична вечеря на и тн. );
– Обадете се по телефона на детето си от работа, или сте далеч от дома; Позволете на детето си да ви се обажда, ако не сте у дома и то усеща липсата ви;
– Ако трябва да се оставите детето с някого , винаги обяснявайте къде отивате и кога ще се върнете;
– Бъдете близо до детето по време на важни моменти за него (спектакли, конкурси, практикуван спорт и т.н.);
– Намерете спокойно време (дори и 15 минути ще бъдат достатъчни), когато детето ще бъде в състояние да ви разкаже важното за него през деня; какво го е притеснило и пр. (например по време на вечеря, по път за училище, преди лягане ).

Много деца имат ритуалите преди лягане вечер и това не е случайно. Тези моменти имат специална „магия“ и сила за укрепване на отношенията на детето с родителите – моментът да сподели, да се успокои и заспи. Затова продължавайте с четенето на приказките за лека нощ без притеснения, че детето е вече голямо или са му омръзнали. Може да замените детските приказки с по-дълги и с различно съдържание тексове: енциклопедични, художествени, детски романи. Това е начин да се формира и така необходимият интерес към четенето и книгите в първи клас.

Ако детето има трудности с диференциацията на емоциите, с изразяването им, с гнева и агресията; ако в началото на учебната година има трудности с адаптацията –с общуването с другите деца, със справянето с учебния материал, задължително потърсете консултация с психолог.

Семейството е онази микросреда, чието значение и влияние е най-голямо за формирането на навиците, за придобиване на умения за общуване, за натрупване на социален опит. Учете детето на методи за решаване на конфликти без прилагането на сила, за да помогнете за социализацията му.

Бъдете добър пример в тази насока! Отговорете си на въпроса какъв е психоклиматът във вашето семейство? Подкрепяте ли се достатъчно? Прибягвате ли до вербална агресия?

Дете, което е обект на внимание и безусловна обич, в среда на подкрепа и спокойствие, няма проблеми с адаптацията и училищния успех!

На добър час в първи клас!

Автор: Росица Дичкова