„Копнея цивилизацията да развие ниво на научна грамотност, за да можем да станем по-добри пастири на бъдещето си на тази планета.“– Нийл Деграс Тайсън
Ако си мислите, че темата за пластмасовото замърсяване е проблем, който не ви засяга или пък сте от тези, които повтарят мантрата „аз ли ще оправя света?“, може би следващите редове ще ви накарат да помислите пак.
Да, ние – всеки сам по себе си, може и да не сме великите спасители на света, но имаме силата да променяме – нека започнем първо от себе си, от убежденията и навиците си, а след това продължим с промяна на средата, в която живеем и работим. Ако всеки от нас осъзнае нуждата от спешни мерки и започне да живее по-осъзнато, ще започнат да се появяват малки островчета от…нормалност. Островчета, които лека полека ще се увеличават. Нима не си струва заради нашите деца и заради бъдещите поколения да запазим света, в който живеем и да го оставим малко по-добро място?
Едва ли е новина това, че човечеството ежедневно произвежда и използва огромни количества пластмаса. Ако се огледаме наоколо – тя буквално е включена във всяка част от деня ни – опаковките на храните, съставка на немалка част от дрехите, аксесоари и т.н. Пластмасата вече е навсякъде около нас – във въздуха, във водата, в почвата, в солта, в храната.
Питали ли сте се какво се случва, когато тя попадне в тялото?
Изследване, проведено от Медицинския университет във Виена, предлага стряскащи факти.
Важно е да се подчертае, че в пилотния експеримент са включени само осем участници от осем различни държави – Европа, Русия и Япония. Те си водят дневник за това какво са пили и яли в конкретен период от време. А след това се подлагат на редица изследвания.
В резултат на тях се установява, че микропластмасата, която приемаме най-вече с пиенето от пластмасови бутилки, има свойството да достига червата, да предизвиква бактериални инфекции и стомашно-чревни заболявания.
Пластмасата съдържа и отделя немалко количество вредни вещества, включващи такива, увреждащи ендокринната система. Това застрашава живота на човека, а и поколението след него. Вследствие от тези вещества могат да се развият ракови заболявания, диабет, репродуктивни проблеми и неврологични смущения на плода при бременност.
Повече от 1000 химикала, използвани за производството на пластмаса, са вредящи на ендокринната система. Те включват Бисфенол А, фталати, пер- и полифлуроалкилни съединения, диоксини, УВ-стабилизатори и различни токсични метали, като живак и кадмий. Всички те се използват масово за производство на опаковки, строителни материали, подови настилки, хранителна обработка, кухненски съдове, мебели, електроуреди, детски играчки, козметика и текстил – всички, от които части от нашето ежедневие.
Излагане на вредното влияние на пластмасата може да се осъществи през цялата ѝ трайност, от създаването ѝ до рециклирането и премахването ѝ.
Изследването на човешки проби все по-често показва микропластмаса насложена в организма ни. Същата микропластмаса свързва различни вещества и се натрупва и в околния свят, контаминирайки и много други живи организми.
Биоразградимата пластмаса, считана за по-екологична и чиста, крие същите ефекти за човека, животните и околната среда. Тя също съдържа химични съставки с токсичен характер и също оказва влияние на ендокринната система.
Най-малките частици пластмаса пък могат да се окажат и в кръвта ни, а оттам да достигнат и до черния дроб. Стотици парченца микропластмаса са намерени във всички фекални проби, взети от участниците в мини изследването, което със сигурност ще доведе до още много и по-задълбочени.
Стряскащото откритие на Greenpeace
Това е първото научно доказателство за отрицателното влияние на пластмасата върху организма. А най-лошото в случая е, че няма как да го предотвратим, защото тя е навсякъде и постепенно се превръща в поредния враг на здравето, който ни разболява бавно, но сигурно.
Още преди няколко години излязоха данни, че в трапезнатта сол от морски произход са открити частици пластмаса. Колко точно обаче не бе ясно. Мащабно проучване на Greenpeace даде точния отговор и той е стряскащ.
Изследвани са 39 марки сол от 21 страни в Европа, Северна и Южна Америка, Африка и Азия. В 36 от тях е открито наличие на микропластмаса.
Проучване на българския клон на Greenpeace от лятото на 2017 година показва, че замърсяването на българското Черноморие с пластмаса е съпоставимо с това на някои от най-замърсените морета по света. Голяма част от замърсяването идва от брега – това са пластмасови шишета, чаши, опаковки и т.н. А къде точно се намира България на картата на света по заболеваемост и смъртност, всеки знае.
Заслужава си да се замислим.
Следващият четвъртък ще ви разкажем какво лично вие бихте могли да направите – в качеството си на потребител, търговец или просто на редови гражданин.
A дотогава, ако сте пропуснали, може да прочетете
Как пластмасите ( и пасивността ни) бавно ни убиват
В очакване на Директивата: Ще продължаваме ли да режем клона?
