На 2 септември 1885 г. комитет в състав Тодор Хаджикирилов – председател, Събко Милков и Антон Оряшков провеждат акция за обявяване на Съединението, в която се включват 2000 жители на Панагюрище.
„Без да чака нареждане от Централния комитет, местният взема решение за сваляне на румелийската власт и обявява Съединението. Знамето, символ на обединението, е издигнато в Панагюрище.Като предохранителна мярка се решава телеграфът да бъде прекъснат по време на акцията и да се възстанови по-късно, за да се разчуе из цялата страна. Историческата акция, която започва от Панагюрище, е сериозно замислено дело на зрели и решителни хора, което се доказва и от изпращането на един кавалерийски отряд и две роти войска за справяне с бунта. Активно действащо лице в разразилите се събития, е и околийският началник Димо Хаджигендов, образован и тактичен калоферец, уважаван от населението и член на училищното настоятелство в Панагюрище. На неговата съобразителност се дължи избягването на кръвопролитието в града ни…
Тези събития заварват Захари Стоянов в Пазарджик. Той веднага изпраща съобщение, за да се напечата във в. „Борба”: „В Панагюрище, главният лагер на Бенковски, местото, дето изгърмеха най-напред черешовите топове, вчера на 2 т. м. се извикало: Долу Румелия! Гърмежите на 40 пушки поздравили тези високопатриотични думи; арестували няколко души, народът затворил дюкяните си и отишъл да освободи затворените. Населението поздравлява Панагюрци… Камбаните бият! …Костите на Бенковски, на Волов, на Икономов и на други, тържествуват!”
Ехото от събитията в Панагюрище предизвиква раздвижване и в Пазардик, Сливен, Ямбол, Копривщица, Чирпан и другаде.
Сблъсъкът между народа и полицията на румелийската власт в Панагюрище, предизвиква вълната за обединение. Тя започва от столицата на Априлското въстание и бързо се разраства и унищожава изкуственото творение на Берлинския конгрес – Източна Румелия. В ранната утрин на 6 септември 1885 г. Пловдив е под ръководството на революционните дейци….
На днешния ден, 2 септември, Панагюрище изживя един от най-честитите си мигове.“
Текст: Д-р Атанас Шопов – директор на Исторически музей-Панагюрище
