На днешната дата през 1869г. е основана една от най-дейните и стойностни революционни организации от времето на националноосвободителното движение – Български революционен централен комитет.
Oрганизацията на българското национално революционно движение е създадена в Букурещ с цел да пропагандира революционните идеи и да окаже съдействие за политическа и идейна подготовка на българската национална революция.
Организацията е приемник на идеите на Георги Сава Раковски, поставил началото на организираното българско национално революционно движение.
Липсва единомислие по въпроса за началната дата на създаването на БРЦК. Приема се за такава 1869 година. Според други автори е създаден от Васил Левски през 1870 г., когато се полагат основите на Вътрешната революционна организация и е избран общ БРЦК с председател Любен Каравелов на общото събрание в Букурещ през май 1872-а.
Идеята за изграждане на единен ръководен център възниква след разпускането на Втората българска легия в Белград (1868 г.) и разгрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през юли същата година.
Във връзка с активизирането на национално революционната борба през 1870 г., в БРЦК се създават два центъра: външен и вътрешен. Първият е със седалище в Букурещ и има за задача да развива революционна пропаганда и да обедини силите на българската емиграция. За негов ръководител е определен Любен Каравелов.
Вторият, наречен още Български революционен централен комитет в Българско или Привременно правителство, се възглавява от Васил Левски. Той насочва дейността си в българските земи, където Левски разгръща неуморна дейност за изграждане основите на вътрешната организация.
