В християнския календар празникът е посветен на св. Атанасий Атонски, но народът го нарича Средлято или Жътвар, защото е в средата на лятото и започва жътвата.
За разлика от зимния св. Атанас, който си съблича кожуха и отива на върха на планината да гони зимата и да вика лятото, летният му съименник си облича кожуха, нахлупва калпака, прогонва щъркелите към южните страни и вика зимата.Наричат го още Средзима. Старите хора казват: “Атанас дойде и лятото дойде!”
Според легендата светците Антоний и Атанас били братя и са покровители на ковачите, железарите, налбантите и ножарите.
Летен празник, свързан с началото на жътвата. Вярва се, че на този ден св. Атанас облича кожуха си и ходи при бога да моли за зима, тъй като лятото вече се е преполовило. Съпровожда се с ритуално-магически действия.
Всяка домакиня на този ден коли черна кокошка. Обичаят се нарича кокоша църква.
В Средните Родопи се колят общоселски курбани. Жените раздават пресни погачи за дъжд и берекет. Именници: Атанас, Атанаска, Наско, Начо, Живко, Живка, Живан, Живана, Траян, Траяна, Таско, Трайко, Трайка.
На 5 юли Църквата почита и паметта на един от най-големите руски светии – Сергий Радонежки.
