На днешната дата преди 140 години София е обявена за столица на България.
На 3 април 1879 г. (22 март 1879 г.) Учредителното събрание в Търново Найден Геров изказва мисълта, че е „нужно да се определи столицата на Княжеството”. Проф. Марин Дринов предлага новата столица на Княжество България да бъде София и предложението му е прието. Според Дринов предимствата на София за столичен град са няколко: намира се в центъра на българските земи и заема важно стратегическо положение, лежи на най-важния път на Балканския полуостров, който свързва Европа с Азия. Града се намира в обширно поле, което осигурява удобен терен за разширение. Близо до София се намира каменовъглената мина Перник, която веднага след Освобождението започва да доставя лесно и бързо въглища за индустрията, транспорта и отоплението. Първата столица на българската държава е Плиска. Разположена е в обширна равнина на 2 км от днешното с. Плиска и води началото си от времето на хан Аспарух. През 893 г. цар Симеон I мести престолния град в Преслав. Велики Преслав – втората столица на Първата българска държава е изградена на левия бряг на р. Тича през първата половина на IX в. През 978 г. комитопул Самуил застава начело на държавата и обявява за столица Охрид. През 1018 г. византийците завладяват България. До пролетта на 1187 г. страната ни остава под византийско владичество. Тогава император Исак II Ангел е принуден официално да признае възобновяването на българската държава на север от Стара планина. За столица на Второто българско царство е провъзгласено Търново.
По данни от 1878 г., София има 11 694 жители, 2 училища, 7 църкви, 10 хана, 120 дюкяна, 62 механи, 19 фурни и 3 306 къщи, а общата ѝ площ е 2,84 кв. км.
