В месеца на шегата гост на Литературния салон към читалище „Виделина-1865“ беше писателят Михаил Вешим, главен редактор на вестник „Стършел“ – българският седмичник за хумор и сатира. Вестникът съществува вече 76 години, а през повече от 40 от тях Михаил Вешим е част от редакционния колектив. С топло чувство и усмивка той си спомня за хората, с които е работил и от които се е учил – майстори в хумористичните жанрове, в сатирата и карикатурата като Радой Ралин, Дамян Бегунов, Борис Априлов, Йордан Попов, Борис Димовски, Челкаш, Карандаш, Георги Чаушов и др. Някои от тях са и чести гости в дома на баща му – писателят Георги Мишев.
Псевдонимът Вешим е анаграма на Мишев. Така той е подписал първия си фейлетон, воден от младежкото желание да се еманципира от славата на баща си и да има собствен литературен успех. Фейлетонът е посрещнат добре и Вешим става постоянен псевдоним. Днес Вешим признава, че може би тогава е огорчил баща си. Авторът на стотици фейлетони и разкази и на няколко хумористични романа твърди, че за да си хуморист е достатъчно да бъдеш наблюдателен – светът около нас, самият живот предлага сюжети, идеи, готова смешка или виц. Писателят само трябва да ги види и запише. Хумористът Михаил Вешим не само ги вижда и описва, но и живо и с чувство за хумор ги разказва на живо. Присъстващите в залата чуха множество весели и дори куриозни случки, от които се раждат разказите и романите му.
Усмихнат и сладкодумен Михаил Вешим предразположи аудиторията към интересен разговор както за неговите собствени книги, стил и начин на изразяване на комичното, така и за съвременното представяне на смешното в киното, медиите и театъра. Той сподели и моменти от написването на романа „Английският съсед“ и перипетии от заснемането на едноименния филм. В оживената дискусия неизбежно се стигна и до чалгата, която доминира в почти всички области. Вешим е против чалгата, която навлиза и в хумора, против плоските и вулгарни скечове и хумористични текстове. Даде за пример Алеко Константинов и Чудомир като образец за език. Той не вярва, че сатирата може да върши работа във време, когато всеки може да говори и пише каквото си поиска, без това да доведе до някакъв резултат. Предпочита иронията, фината закачка, която би предизвикала усмивка. Чалга-хуморът не е хумор. Освен масовото опростачаване, друг признак на това колко много сме се променили е отчуждението и неспособността да общуваме помежду си. Гледам млади хора, стоят един до друг, гледат си телефоните и след малко някой казва: „Оф, скучно ми е!“ Ами скучно ще е, та вие не си говорите, не се забавлявате. Общуването е, което обогатява хората. Накрая гостът с удоволствие раздаде автографи.
След срещата, Михаил Вешим сподели, че за него е било удоволствие да общува с такава интелигентна, остроумна и главно – четяща аудитория. Този комплимент е за всички, които избраха в сряда, 3 април, да бъдат в Литературния салон на читалище „Виделина-1865“.
Мария Бегова
Снимки: Ирина Пелтекова
