„Да гласуваш без преференция (в листите за народни представители) е все едно да не се обърнеш след красиво момиче на улицата“. „Да гласуваш без преференция – това е все едно вашите да ти изберат булка“
Това са само част, най-атрактивната, от посланията на Антоанета Цонева от Инстута за развитие на публичната среда в социалната мрежа фейсбук. Организацията е един от най-последователните поддръжници на въвеждането на преференциите в изборите и след години битки успя да я прокара в новия Изборен кодекс. Един от най-популярните „кандидат-ползватели“ на това нововъдение, Георги Кадиев от БСП, твърди: „Това е революция. Нека се възползваме от нея, преди да са я забранили. Същите тези партийни ръководства, които тази революция ще застави да се променят.“
Плюсове и минуси
Еуфорията около възможността седем процента от привържениците на партия в даден избирателен район да пренареждат листата, разбира се, не е повсеместна. Ръководствата на формациите, нагласили водачите като тези на БСП, ГЕРБ и ДПС не са сред доволните, което е само косвено доказателство, че преференцията може да проработи. Късият живот на 42-то Народно събрание не позволи „грешката“ от въвеждането й да бъде поправена, въпреки че представителите на ДПС предвидливо бяха ограничили използването й при избори за парламент. Водачите ще получават служебно предпочитания от бюлетините, в които избирателите не са посочили никой друг. В аргумента на ДПС има някаква логика – несъгласие предпочитанията на едно малцинство да доминират. От другата страна обаче стоеше идеята да няма и минимална граница, т.е. преференциите да са задължителни, а листите да се наредят според събраните гласове от избирателите.
Рискът от съществуването на тази възможност, дори и в ограничен вид е за партийните централи – някои от следващите депутати в групите им може да се окажат вътрешни опозиционери, неподлежащи на контрол. Освен това работи срещу коалициите, особено срещу неравностойните, защото изхвърля представителите на по-малките от тях, които дори на теория няма как да съберат повече подкрепа от „домакините“. Това, от друга страна, ще отсее неработещите и безсмислени съюзи от типа на тези при левицата. В крайна форма при съревнованието в листите може да се стигне и до конфликти и интриги между личностите, някои от които на следващ етап изобщо да не бъдат включвани дори на последните места.
Ползите от преференцията са повече – конкуренцията между кандидатите от една партия привлича допълнително избиратели за нея – за да подкрепят фаворита си, заедно с това трябва да подкрепят и съответната формация. Номинираните за депутати от своя страна са по-активни в срещите и в агитацията, ангажират се с лични обещания. Или както казва Кадиев, от верни пред ръководството, стават верни пред избирателите. В по-далечна перспектива може депутати от различни партии, но един район да правят „местни“ коалиции по специфични теми.
Как обаче да се използва, за да има ефект?
Технология
Гласуването с преференция не е задължително, това е просто допълнителна възможност. Ако избирателят харесва подредбата на листата, може да направи две неща – задължително е да задраска номера в квадратчето отляво, който съответства на неговата партия, и по желание – номер едно в кръгчето вдясно или изобщо да не го използва. И в двата случая преференцията се брои за водача (това беше вписано в кодекса по идея на ДПС). Меглена Кунева, която води листата на Реформаторския блок в 25-и столичен район, вече прави кампания, в която призовава да се отбелязва както 7 за коалицията, така и 1 в кръгчето – за нея. Тя има несполучлив опит с пренареждането, защото на евровота през май, когато отново беше първа, беше изместена с преференции от представителя на ДСБ Светослав Малинов. Показателно е, че избирателите на десните в най-голяма степен използваха тази възможност (вижте графиката). Най-болезненото в случая беше, че РБ получи само едно място в европарламента.
И така – отбелязването в кръгчето винаги е срещу водача, освен ако не се зачеркне номер едно. Не може да бъде сложен някой от листата на втора или трета позиция, въпреки че накрая той може да се окаже точно там. Заради „служебното“ предимство на водача, по-лесно е да се изместят хората, подредени след него. В БСП например в няколко района вторите са принудени да правят кампания за преференции, защото се чувстват застрашени от по-задните позиции – Георги Свиленски в 24-ти столичен район например е в силна конкуренция с 5-ия в листата Борис Цветков, в Бургас Атанас Зафиров би трябвало да внимава, ако не иска да бъде изместен от Георги Тодоров, който е последен в листата, Стоян Мирчев в 23-ти район като нищо може да бъде изместен от 9-ия Георги Кадиев и др.
Водачите рискуват в райони, в които са напълно непознати или пък, в които са в конкуренция с местен и известен. В Благоевград Кристиан Вигенин от БСП попада в такава ситуация – първо регионалната структура искаше тя да избере водача, а после се примири, но пък последен в листата стана един от местните фаворити – Емил Костадинов. Отгоре на всичко той е 22-ри номер, какъвто номер се падна и на бюлетината на левицата, т.е., ако се повтори феноменът от евровота 15/15 и в района привържениците на БСП гласуват 22/22, това дава предимство на Костадинов. Все пак по данни на Инстута за развитие на публичната среда 89% от преференциите от май т.г. не съвпадат с номера на бюлетината, т.е. има осъзнато гласуване за фаворит.
Освен да се отбележи предпочитанието обаче, нищо друго не е в ръцете на избирателя. Дали и как то ще има ефект зависи от още няколко фактора – важно е и поне половината от всички гласували за листата в даден район да задраскат номер и в кръгчето. Ако за един кандидат това направят повече от 7% от привържениците на партията, може да се очаква, че ще стане поне втори. Ако има силна конкуренция в листата, възможно е да се премести напред, но не непременно на първите две места.
Има и още една особеност – при по-малките партии или коалиции, пренареждането става с по-малко гласове, но пък не може да се прогнозира дали изобщо от съответния район ще има депутат от тази формация. Например резултатите на РБ в Смолян от 2014 г. показват, че листата може да се пренареди и с дори 88 гласа, водачът – с 630 гласа, но най-вероятно десните няма да имат нито един народен представител от там.
ДПС през 2013 г., на последните парламентарни избори, излъчиха депутат от Видин с 474 спечели гласа и на теория първият може да бъде изместен с 238 гласа, но има две особености – първо, избирателите на движението са съветвани да не използват преференцията, и второ, при тях изкривяването на това от кой район излъчват депутати е най-голямо, т.е. не може да се прогнозира. Причината е, че те получават много гласове от чужбина (над 54 хил. през 2013 г.), които участват в пресмятането на общия брой спечелени мандати в парламента, но не и в разпределението им по конкретни места.
И накрая, колкото и избирателят да се старае да изчисли ефектите от политическото си поведение, в сегашната ситуация това е почти невъзможно. Или както каза математикът проф. Михаил Константинов пред „Капитал“, „мога да ви направя толкова модели в зависимост от дължините на листите и мандатите, и такива вероятности, че само ще объркаме хората“. Той обаче призовава (и като специалист по изборно законодателство) – „използвайте преференциите за когото и да било, различен от водача, защото по този начин отнемате от нечестното му предимство с единици и помагате на втория да се бие с първия“. Звучи наистина като революция.
(Не)чиста математика
Да вземем за пример листа, за която гласуват общо 100 избиратели. Водачът е застрашен, ако масово избирателите посочат преференция за други кандидати от нея. Ако процентът е по-малък, на практика първият е бетониран. Това е много вероятно, защото дори и неотбелязаните бюлетини с преференции се броят за него. Освен това дори 51 от гласоподавателите да посочат друг с преференция, тя може да се разпилее така, че водачът да остане пак с най-много предпочитания от всички.
Тогава по-лесно постижима остава втората позиция. За нея е нужно просто някой от кандидатите да има 7% от гласовете или в случая поне седем гласа. Ако са няколко души с над този резултат, се подреждат от голямото число надолу. Ако обаче водачът обере максимално количество от избирателите (над 93% например) или те са посъветвани от партийната централа да не ползват преференция, листата ще си остане, както е наредена от София.
Колкото повече са силните и известни фигури от една листа, които правят кампания за преференция, толкова повече нараства вероятността те да си попречат взаимно заради конкуренцията – най-вероятно ще разместят подреждането, но не е ясно в каква последователност. При един ярък кандидат за по-първи позиции и множество по-малки нараства шансът поне вторият да бъде изместен. В горния пример – ако тези 51 гласа отидат само за един номиниран, различен от първия, тогава той застава начело.
Автор: Елена СТАРИДОЛСКА
Източник: КАПИТАЛ
