Начало Общество Навършват се 100 години от смъртта на генерал Стефан Паприков

Навършват се 100 години от смъртта на генерал Стефан Паприков

СПОДЕЛИ
Реклама
финанси

Автор: Атанас Коев

На 30 май се навършват 100 години от смъртта на Стефан Паприков – виден български военен и държавен деец, дипломат и политик, оставил трайна диря в новата ни политическа история. В особено важни за страната ни моменти той като министър с дейността си допринася в значителна степен за решаването на важни политически дела както във вътрешен, така и във външнополитически план.

Изявеният наш държавник е роден в Пирдоп на 12 април 1858 г. в патриотично българско семейство. През 1875 г. той става даскал в класното училище в Панагюрище и едва 18-годишен се включва в Априлското въстание. След неговия погром успява да се укрие и дочаква освобождението на България от турско робство.

Завършва Военното училище в София с първия му випуск, като е произведен в офицерски чин през 1879 г. Поради отличния му успех е изпратен веднага да следва в Генералщабната академия в Санкт Петербург. Завърнал се в родината си през 1884 г. Паприков се влива в редовете на младата и формираща се все още българска армия, отдавайки всичките си сили и знания за нейното укрепване и превръщането и в боеспособна сила.

След началото на Сръбско-българската война през 1885 г. младият офицер е назначен за началник-щаб на Западния корпус и като такъв се отличава със завидни оперативни умения да планира точно и своевременно действията на нашите войски. Проявява голяма съобразителност, храброст и смелост по време на отбраната на сливнишките позиции и след това в боевете при Пирот.

След края на войната застава на страната на Стефан Стамболов и участва в потушаването на проруския офицерски бунт през 1887 г. Заради тази му лоялност, когато търновският политик идва на власт, го назначава за началник на Военното училище в столицата, като този пост Паприков заема в периода 1887-1891 г. Под неговото ръководство излизат голям брой добре подготвени български офицери, като мнозина от тях достигат до висши военни длъжности и се изявяват като отлични командири в последвалите войни.

През 1891 г. той става началник на Административния отдел на армията, оставайки на този пост до 1895 г., когато е назначен за началник-щаб на българската армия. След като през 1899 г. на власт идва правителството на Димитър Греков, Паприков става военен министър, оставайки на този пост и в следващите няколко кабинета – на Тодор Иванчов, Рачо Петров, Петко Каравелов, както и в двете правителства на Стоян Данев.

В кабинета на Тодор Иванчов той е едновременно и управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и съобщенията, а от 1904 г. до 1905 г. е инспектор на пехотата в българската войска.

Стефан Паприков постепенно е привлечен на дипломатическа работа във Външното ни министерство и през 1906 г. е изпратен за пълномощен министър на Княжество България в Русия. Две години по късно видният български военен се уволнява от армията с чин генерал-лейтенант, минавайки в запаса.

Той става член на Демократическата партия и когато тя идва на власт, е привлечен в кабинета на Александър Малинов за министър на външните дела и изповеданията. След обявяването на независимостта на България, на 22 септември 1908 г. Паприков води преговорите, свързани с международното признаване на този акт и ги довежда до успешен край.

Видният български генерал, като човек с богат дипломатически опит, е изпратен отново за пълномощен министър на България в Русия през 1910 г., за да подготви почвата за предстоящата Балканска война и да спечели благоволението на руската империя. Като добър дипломат той успява добре да се справи с тези задачи и да положи основите на бъдещия Балкански съюз.

След началото на Балканската война 1912-1913 г. генерал Паприков е извикан в София и е изпратен в Белград като представител на българската главна квартира на армията ни в сръбската главна квартира. Впоследствие той е член на българската делегация при сключването на Лондонския мирен договор през 1913 г.

Когато избухва Първата световна война, видният пирдопчанин отново е призован за обществено-полезна дейност, ставайки председател на Дружеството за подпомагане на войнишките семейства.  Като такъв той развива твърде активна дейност в тази насока. Като член на Демократическата партия той е избран за деепутат в 17 Обикновено народно събрание, в периода 1914-1919 г.

Стефан Паприков умира в София на 30 май 1920 г., покрусен от националната катастрофа сполетяла страната ни, като е погребан с необходимите почести и уважение заради заслугите му към България.

Той ни оставя няколко съчинения, свързани с военните дела и Сръбско-българската война, като сред тях се открояват: „Записки по военна администрация“, „Сборник на приказите, указите и циркулярите по военното ведомство“, „Кратък учебник по военна администрация“, „Военна администрация. Военно домакинство.“, „Гургулят-Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 година“ и др.

Източник