Начало Общество Назаем от БЛИЦ: Шампионът Георги Огнянов прекрати лечението си

Назаем от БЛИЦ: Шампионът Георги Огнянов прекрати лечението си

СПОДЕЛИ
restorant

На 24 октомври 2010 г. късметът обърна гръб на петкратният шампион на България по джудо и многократен първенец по самбо – Георги Огнянов. В схватка за бронзов медал на световното първенство по самбо в Прага (Чехия) тогава 24-годишният студент в НСА пада на глава и чупи гръбнака си. Спешно е опериран в пражката болница “Винохради” със строшен пети и спукан шести шиен прешлен. Две години и девет месеца след инцидента шампионът от Панагюрище разказа пред в. “Доктор” докъде стигна неговото лечение и има ли надежда в скоро време да се вдигне от инвалидната количка.
 


– Как си, Георги? Оправяш ли се?
– Оправям се, но още съм далеч от истината. Не съм се излекувал. Не мога да ходя, да се движа. От счупения шиен прешлен идва целият проблем. При счупването фрагменти от прешлена са наранили гръбначния мозък. В началото не можех абсолютно нищо. Сега си движа ръцете, но не и да мърдам краката и пръстите на ръцете. Все пак имам незасегнати клетки на гръбначния мозък, имам пълна чувствителност на цялото тяло, но моторните сензори са абсолютно наранени и не мога да движа краката. Може би изпращам някакви сигналчета до мускулите, но са толкова слаби, че няма как да стана.

– Какво лечение си опитвал?
– Докторите ми казаха в началото, че за тази травма ми трябва само рехабилитация. Затова отидох в специализиран рехабилитационен център в Чехия. Постоях четири месеца. Видях, че нещата няма да се случат толкова бързо. Но съм млад човек, не ми се стои в това положение. Реших, че ще пробвам с присаждане на стволови клетки. Ходих в Русия миналата година. Там карах усилена рехабилитация за 10 дни, като два пъти за този период ми правиха вливания в гръбнака с мои собствени клетки, които да застанат на мястото на увредените. Успях да отида само два пъти в клиниката в Москва, а трябваше да са осем. Нямам финансовата възможност за повече. Изхарчих си парите и сега се занимавам само вкъщи.

– Имаше ли поне ефект от лечението?
– Два пъти е малко, не усетих резултат. Но това е най-модерното и най-скъпото лечение на гръбначномозъчни травми. Първата процедура струваше 40 000 лв. и след това по 10 000 лв. на всяка. Отделно си плащам пътуването и престоя. Сега разбрах, че с българските авиокомпании

се пътува безплатно, ако имаш покана от болнично заведение

Това е добре за хора като мен.

– Ако намериш пари, би ли продължил процедурите в Русия?
– О, да. Там имам замразени стволови клетки и мога да продължа. Около 65 000 лв. ще стигнат за цялото лечение до края. Тези пари могат да се съберат, но не върви пак да се показвам по телевизии. Не само аз се нуждая, срам ме е да кажа пак: “Трябват ми пари – помогнете”. Затова си седя вкъщи.

– Какво ти гарантира лечението със стволови клетки?
– Не дават абсолютна гаранция на никого, защото това лечение доскоро се водеше експериментално. На някои хора помага, на други – не. Просто за този тип травма няма едно лекарство. Трябва и време. Някои се изправят и прохождат след петата година, други – след десетата, а трети – не прохождат. Който има късмет, при него става по-бързо. Сега опитвам алтернативни лечения като мазила, илачи от народната медицина, защото нямам пари за други неща. У нас съм си направил стая с пълна екипировка за тренировки и рехабилитация, занимавам се и се надявам нещата да се оправят скоро.

– Кой те издържа?
– Имам пенсия 180 лв., друго няма. Дотук сме я докарали. Плащам и на рехабилитатор. На набирателната банкова сметка почти никой не обръща внимание. В началото, докато се вдигаше шум по телевизиите, събрах доста пари.
Но от година дори и един лев няма по сметката

– В твоя подкрепа имаше благотворителни състезания…
– Но на тези мероприятия се събираха от 200 до 500 лв. Повече пари дадоха единични хора. Бизнесмени оставяха по някоя голяма сума и си заминаваха. От Международната федерация по самбо дадоха 20 000 лв. Но всичко отиде за лечението в чужбина.

– Как се оправяш в ежедневието? Кой ти помага?
– Помагат ми роднини. Когато искам да изляза някъде, се обаждам на приятели. Те са точни момчета. Невъзможно е да изляза сам от къщи с инвалидната количка. Живея в блок, в който стълбите са тесни и няма начин да се направи рампа. А из Панагюрище няма как да се бута количката, защото е много неравно. Така че винаги трябва да съм с друг човек. Пък и аз не съм толкова силен в ръцете – моята травма е много високо в гръбнака. Хора с по-ниски травми са абсолютно здрави до кръста и могат да правят каквото искат с ръцете си.

– По колко часа на ден правиш рехабилитация и сам можеш ли да се занимаваш?
– Правя рехабилитация само доколкото някой ми помага. Има ли с кой да тренирам, правя го. Няма ли, е невъзможно. Не мога самичък. Само едно колело механично ми задвижва краката. Успявам единствено да влизам в интернет, да боравя с лаптоп. Там си губя времето.

– Как си виждаш бъдещето?
– Първо имам една цел и задача – да се излекувам, че да бъда самостоятелен. Всичко друго е на заден план и не мисля за нищо друго.

Сега нито мога да работя, нито мога да ходя

То е ясно – пожелавам си здраве. Друго в тази ситуация не ми трябва. Преди две години бях съвсем нормален и здрав, имах други планове. Животът ми вървеше по съвсем друг начин. Голям проблем в световен мащаб са гръбначномозъчните травми заради многото катастрофи. Има милиони на инвалидни колички като мен, на които им се променя животът за една секунда. Статистиката показва, че това са само млади хора между 18- и 30-годишна възраст. Много са с моята съдба.

– Но ти все пак си шампион, имаш шампионска психика.
– Да, имам си нещо тук, в сърцето. Имам воля. Просто малко късмет ми трябва.

Мара КАЛЧЕВА

За лечението на Георги Огнянов можете да помогнете на банкова сметка:
ОББ АД
BG 96 UBBS 80021027781430
BIC CODE: UBBS BGSF
Титуляр на сметката: MАРИЯ ОГНЯНОВА

Източник: http://www.blitz.bg/