Един от красноречивите примери е строителството на „Луда Яна“, който трябваше да е готов до май 2019 г. и да осигурява питейната вода на поне 26 000 души край Панагюрище.
Когато земетресение с магнитуд 4,3 по Рихтер разтърси района на Самоков в навечерието на Нова година, тревогите на хората не бяха толкова заради имотите им, а по-скоро заради близкия язовир „Бели Искър“, чиято стена от години се нуждае от спешен ремонт. Този път водата остана зад бетона, но не всеки ден стават следколедни чудеса. И всичко това се случва, докато сме свидетели на водна криза в Перник, на кантар е Ботевград, появяват се сигнали за други градове в страната. Всъщност в такова състояние са още 416 „опасни“ язовира, от които се ремонтират едва десетина.
Концесионер на „Бели Искър“ е „Софийска вода“, която не е предприела мерки за укрепването на стената на водоема, независимо че местните в последните години периодично протестират. В дните след земетръса никак успокояващо не звучаха думите на кмета на Самоков Владимир Георгиев, че заради проблемите със стената водоемът не се пълни догоре и нивото му се държи доста ниско. Представители на концесионера лаконично отговориха, че измервателните им уреди не регистрират отклонения, но не се наеха с коментар кога планират да укрепят стената. Нехайството на държавата е далеч по-голямо, ако се сравнява с това на частната фирма. Още първият мандат на кабинета Борисов заради трагедията в с. Бисер обеща единен контрол над язовирите. Поводът тогава бе 3-метровата вълна, изпусната от разкъсалата се стена на язовир „Иваново“, която на 6 февруари 2012 година уби 10 души и потопи стотици къщи. Именно тогава бе обещано всички язовири да минат под шапката на Министерството на икономиката, и в частност под контрола на държавната фирма „Язовири и каскади“ към НЕК. Но това така и не се случи. От тогавашните усилия остана единствено описанието на ситуацията, което показа, че на територията на страната има 6844 язовира, от които 858 се нуждаят от ремонт, като при половината от тях той е спешен. Преобладаваща част от тях са на общините.
Опит за рестарт на идеята за тотален контрол над водоемите се случи в кабинета „Борисов 3“, който през юли 2018 г. с промени в Закона за водите разписа създаване на ново държавно предприятие „Управление и стопанисване на язовирите“ – ДПУСЯ. И малко по-късно правителството изненадващо взе решение да напомпа капитала на Държавната консолидационна компания (ДКК) с 500 млн. лв., които да се използват за ремонт на язовири. Ремонтите обаче останаха в бъдеще.
Докъде стигна новата държавната мегафирма за язовири?
Ако погледнем Търговския регистър, ще установим, че ДПУСЯ е „на трупчета“. В графата „Стойност на имуществото, предоставено от държавата или общините“ стои нула. Пред „Икономист“ изп. директор на предприятието Цако Бъчев заяви, че това е така, защото предприятието е създадено отпреди 4 месеца. „В първите месеци основната задача бе структурирането му, изготвяне на вътрешни правила и в момента сме в процес на приемане на първите язовири, като в напреднала фаза са 10 – 12. По предварителни заявки ще управляваме около 2700 водоема“, обясни Бъчев. Процедурата предвижда общините да заявяват за даряване водоемите пред областните администрации, които финализирали процеса по превръщане на собствеността от общинска в държавна. Назначени били служители за 8-те поделения на новата държавна фирма, които ще са в Благоевград, Пловдив, Хасково, Бургас, Варна, Велико Търново и Враца и централата в София. Всъщност, дори и след като ДПУСЯ заработи, контролът над водоемите ще остане разпокъсан в редица дружества, тъй като новото държавно предприятие няма да отговаря за водоемите, които са в системата на НЕК, „Напоителни системи“, „Земинвест“, ВиК операторите с държавно или общинско участие, както и за отдадените на концесия водоеми.
Има опасни водоеми, но има ли ремонти?
Независимо че година и половина отлежават 500-те млн. лв. за ремонти на язовири, реално такива са стартирали на финала на изминалата 2019 година, и то за 10-ина водоема. В интервю за БТА от 22 ноември м.г. икономическият министър Емил Караниколов, който е принципал на ДКК, посочи, че спешни ремонти започват на 5 водоема, като поименно открои четири от тях. Първият язовир е в област Бургас и строителните дейности са за около 1,9 млн.лв., вторият е в Хисаря – 2,6 млн.лв., другите са в Асеновград – 1,8 млн.лв., и в Брезник – 1,8 млн.лв., без ДДС. Тогава Караниколов се зарича, че до края на 2019 година ще започне ремонт на още 10 водоема. От споменатите 416 опасни язовира обстойни анализи били направени на 182. Министърът заявява тогава, че очаква постепенно през 2020 г. да започне да се работи по тях.
Любопитен парадокс е, че строителството на нови язовири също е зациклило.
Един от красноречивите примери е строителството на язовир „Луда Яна“, който трябваше да е готов до май 2019 г. и да осигурява питейната вода на поне 26 000 души край Панагюрище. В момента проектът е завършен на около 30% по оценка на регионалния министър Петя Аврамова от преди два месеца, изказана в отговор на парламентарен въпрос. За проекта са осигурени 56 млн. лв. кредит от Световната банка, а изпълнители са „Щрабаг“ и „Станилов“. „В момента всичко е в застой. „Станилов“ не се появяват, уж са си възстановили регистрацията в Камарата на строителите през декември, но не виждаме реално да се работи. Кредитната линия от Световната банка, доколкото ми е известно, изтече и очаквам да видя какво ще бъде решението на Министерството на регионалното развитие. Може би финансирането ще продължи от националния бюджет“, обясни пред „Икономист“ кметът на Панагюрище Никола Белишки. Той бе категоричен, че забавянето идва от строителите. „По наша информация „Станилов“ изпадна във финансови затруднения, а „Щрабаг“ наемат подизпълнители, но след това имат проблеми с плащанията. Ако трябва да бъда абсолютно точен, когато бяха месечните проверки на регионалното министерство и на Световната банка, тогава се появяваха строители, за да се имитира дейност, след това никой нямаше на терен“, каза още Белишки.
И отговорът на министър Аврамова потвърждава, че забавянето идва заради строителните фирми. „Изпълнителят изпитва затруднения с осигуряване на необходимите ресурси – инженерен състав, работници, механизация за изпълнението на договора“, посочва тя. От изложението на министъра излиза, че строителите са допуснали и „технически грешки“, които са наложили част от построеното да бъде разрушено и повторно извършено. Държавата е отправила искове за неустойки. В момента министерството обмисля какво да предприеме, като един вариант е да се прекрати договорът. В същото време водата за Панагюрище достига през 42 км водопровод, който е над 30 години и на места е силно амортизиран, и по думите на кмета е „късмет“, че нямат проблем с доставката на вода.
Частници на прицел
Междувременно се появиха твърдения, че е надвиснал сух режим и над Ботевград. Във вторник Специализираната прокуратура се самосезира по изказвания на кмета на града Иван Гавалюгов, който алармира, че в язовир „Бебреш“ има питейна вода за около 6 седмици. Той обяви, че причина е не само остарялата ВиК мрежа, но и действащата от 2014 г. частна ВЕЦ „Бебреш“, собственост на дружеството „Агрохолд“ с управител Васил Златев, баща на Валентин Златев, бивш шеф на „Лукойл“ и настоящ председател на Контролния съвет на компанията. Действията на прокуратурата се случват броени дни след като земеделското министерство извърши проверка и установи, че водата от язовира се ползва само за нуждите на населението и не се източва от микро ВЕЦ-а. Пред Би Ти Ви в сряда Валентин Златев посочи, че централата не е работила последните 16 месеца и няма как тя да е причина за състоянието на язовира. Според Златев водата от „Бебреш“ не става за питейни нужди, защото не се пречиства. По думите му организирана престъпна група в Ботевград присвоявала пари, плащани от гражданите за ВиК услуги.
Роят се и сигналите, че мини ВЕЦ „топи“ и водите на язовир „Камчия“ и рискува воден режим във Варна и Бургас. В момента водоемът е пълен едва 57%, алармира Костадин Костадинов, общински съветник от Варна и лидер на партия „Възраждане“. Той цитира местните жители, според които от лятото до сега нивото на язовира е паднало с 10 метра. „Причината язовирът да е в това плачевно състояние е, че в течението на река Камчия, на 3,5 километра след язовирната стена, през 2010 г. Бойко Борисов разрешава на фирма, притежавана от Димитър Тадаръков, да направи мини ВЕЦ „Камчия“, която в началото на 2012 г. влиза в експлоатация“, казва Костадинов. Регионалният министър Петя Аврамова обаче твърди, че в язовира има вода за 10 месеца напред.
И водната криза в Перник бе обяснена в доклад на „Софийска вода“ с отклоняване на вода за индустрията. В документа се твърди, че в „Стомана Индъстри“ са се изливали по 290 литра на секунда от язовир „Студена“. Във вторник директорът на завода Константин Стаменов обяви, че ще съди „Софийска вода“, и за пореден път отрече тези твърдения.
В последните дни Фейсбук бе залят от фотоси на спадащо ниво на язовир „Асеновец“ при Сливен, но официално държавата успокоява, че там има вода за над 4 месеца и няма опасност от воден режим.
Но ако не са частниците, ще е виновна природата, че не пуска дъжд и сняг, които да напълнят водоемите. Само не и тези, които не предприемат действия, въпреки че повече от година има половин милиард отпуснати за справяне с проблема. Темата става актуална за държавата само при кризи, а с толкова амортизирана водна инфраструктура те ще зачестяват.
Текстът е публикуван в брой 1/2020 г. на списание „Икономист“, който може да купите в разпространителската мрежа. Вижте какво още може да прочетете в броя.
