Начало Общество Не пипайте Ботев! Не смейте!

Не пипайте Ботев! Не смейте!

СПОДЕЛИ
restorant

Тези дни, белязани основно от протестите, две любопитни новини сякаш се промъкнаха тихомълком в най-невзрачните страници на всекидневниците. Първата направо ще я цитирам: „Земеделският министър Димитър Греков ще внесе в Министерския съвет меморандум за разбирателство между България и Катар в земеделието, животновъдството и рибарството. Като първа точка в споразумението е записано – сътрудничество в областта на растителната защита, по-специално по отношение на червения палмов хоботник.” Еха! Г-н Греков, по мое мнение, е умен човек и нямам представа защо вместо да направи план как да увеличим броя на овцевъдите и да продаваме овце на Катар, се е заел със стратегическата задача да не допуска хоботника да яде палмите ни. Но понеже капацитета на познанията ми относно щетите причинявани от този вредител е твърде ограничен, предпочитам да премина директно към втората новина. Тя е смайваща най-малкото с неподходящия момент, в който се появява. На сайта на образователното министерство се мъдри проекта за новия учебен план и от него са изключени емблематични произведения на Вапцаров и Ботев. Тук ще прескоча Вапцаров, най-вече заради пристрастието си, ще пренебрегна и факта, че това е единствения български автор удостоен със Световната награда за мир. Вапцаров ще прескоча, но Ботев не мога! Ботев и Левски са двете най-святи фигури в съзнанието на целия народ, те са неприкосновени, те са идоли! Да извадиш от учебния план „Моята молитва” е равностойно по глупост на дръзкото предложение да не се изучава „Аз съм Българче!” Ботев няма как да се разглежда само като поет, той е история, той е един от символите на борбата ни за независимост. 137 години са твърде малко време, за да са притъпени страстите и спомените за дългите години на гнет и безчинства. За България този спомен още е болезнено жив, опасно жив. Заиграването с народната памет е тъпо и срамно, и със сигурност няма да бъде простено. За професионалната биография на съставителите на този проект би било по-полезно да напишат една обстойна разработка върху възможните тежки последици от нахлуването на червения палмов хоботник на наша територия. Може и да се посмеем, но няма да се ядосаме.
Когато слиза от кораба, Ботев коленичи и целува земята Българска! Забравихте ли това, когато ви мина през ум да лишите децата ни от среща с молитвата и писмото до мама? Забравихте ли дългия път към смъртта за нашето и вашето свободно днес, описан в рими на белия лист? Не пипайте Ботев! Не смейте! Не ни принуждавайте да ви припомняме, няма да ви хареса!