Любка Пъкова
През декември миналата година светът трябваше да свърши или поне да започне да се променя. Езотерици, астролози, врачки и всякакъв там род „странни хора” ни убеждаваха, че ще е в положителна посока. Дали? Ако се обърнем назад и направим само бегъл преглед на изминалите месеци, май няма да намерим отговор, само ще изникнат още въпроси… Протести, оставки, разследване, предизборна кампания, ден на размисъл???, избори, мърсотия, кал и злоба, много злоба. И една изнурена и изтощена от противоборства и личностни страсти България. Нашата България. Нашата, не и тяхната. Няма да се уморя да го повтарям! След толкова години борба да възстановим правото да изповядваме вярата си и да върнем душите си в Храма, доживяхме да ни обливат с жлъч в дните на Страстната седмица. Дни на пост, смирение и молитва. За нас, не и за тях! А ние се молихме. За нас, за България и като добри християни и за тях… Доживяхме и вчерашния ден. Светъл празник за нашата вяра, за други ден, в който се провеждат поредните изпити, а за цялата нация ден, в който се учредява новото Народно събрание. И в този ден един „народен избраник” си позволи да посегне на един журналист, а после и на един полицай. Не физически, вярно, но както обичам да казвам, насилието няма форма и цвят, то винаги е насилие! А да посягаш на свободата на словото и на правото на защита е, как да кажа, най-малкото безобразно. По-силната дума е престъпление. И това от човек, който част от нас, а ако се считаме за демократично общество значи от всички нас, е избран да пази правата ни. Това странно и обидно събитие не може и не трябва да поражда одобрение. То може да поражда само срам. Срам, че нашата България е отгледала, изучила и дала власт на…, няма да го нарека с дума, която колкото и да е малко ще го доближи до нас, нито ще му напиша името. Пък и да беше само неговото…
Надявам се само историята да запише този ден с едно единствено и кратко изречение: „Конституира се четиридесет и второто народно събрание”, всичко останало ще бъде срам… И за нас, и за тях.
А ние, Народът, няма да спрем да е молим. И за нас, и за тях! И нека Бог да пази България! Защото само Той ни остана…
