Начало Общество Нека Бог да пази България!

Нека Бог да пази България!

СПОДЕЛИ
restorant

Любка Пъкова

През декември миналата година светът трябваше да свърши или поне да започне да се променя. Езотерици, астролози, врачки и всякакъв там род „странни хора” ни убеждаваха, че ще е в положителна посока. Дали? Ако се обърнем назад и направим само бегъл преглед на изминалите месеци, май няма да намерим отговор, само ще изникнат още въпроси… Протести, оставки, разследване, предизборна кампания, ден на размисъл???, избори, мърсотия, кал и злоба, много злоба. И една изнурена и изтощена от противоборства и личностни страсти България. Нашата България. Нашата, не и тяхната. Няма да се уморя да го повтарям! След толкова години борба да възстановим правото да изповядваме вярата си и да върнем душите си в Храма, доживяхме да ни обливат с жлъч в дните на Страстната седмица. Дни на пост, смирение и молитва. За нас, не и за тях! А ние се молихме. За нас, за България и като добри християни и за тях… Доживяхме и вчерашния ден. Светъл празник за нашата вяра, за други ден, в който се провеждат поредните изпити, а за цялата нация ден, в който се учредява новото Народно събрание. И в този ден един „народен избраник” си позволи да посегне на един журналист, а после и на един полицай. Не физически, вярно, но както обичам да казвам, насилието няма форма и цвят, то винаги е насилие! А да посягаш на свободата на словото и на правото на защита е, как да кажа, най-малкото безобразно. По-силната дума е престъпление. И това от човек, който част от нас, а ако се считаме за демократично общество значи от всички нас, е избран да пази правата ни. Това странно и обидно събитие не може и не трябва да поражда одобрение. То може да поражда само срам. Срам, че нашата България е отгледала, изучила и дала власт на…, няма да го нарека с дума, която колкото и да е малко ще го доближи до нас, нито ще му напиша името. Пък и да беше само неговото…
Надявам се само историята да запише този ден с едно единствено и кратко изречение: „Конституира се четиридесет и второто народно събрание”, всичко останало ще бъде срам… И за нас, и за тях.
А ние, Народът, няма да спрем да е молим. И за нас, и за тях! И нека Бог да пази България! Защото само Той ни остана…