Начало Култура Нека всеки ден бъдем мислено в нашето Оборище – за да запазим...

Нека всеки ден бъдем мислено в нашето Оборище – за да запазим поне частичка от чистотата, мъдростта и величието на тези, чиито имена са изписани на този паметник

388
0
СПОДЕЛИ
restorant

На 2 май, в историческата местност „Оборище”, пред паметника на делегатите от Първото Велико Народно събрание на България, се събраха признателни българи за всенародно поклонение пред подвига на героите от Април 1876-та. Събитието започна с тържествен молебен-водосвет, отслужен от Архиерейския наместник на Панагюрска духовна околия Негово Високоблагоговейнство свещеноиконом Атанас Манолов и духовници от Панагюрска духовна околия. Водещ на събитието бе председателят на Общински съвет – Панагюрище Христо Калоянов.

Всяка една държава има своите святи места, откъдето тръгва нейното начало, тръгва нейното бъдеще и където се събират националните й въжделения за независимост, мощ и благоденствие.

Повечето такива места са разкошни дворци и бляскави тронни зали. Единствено България поставя своето ново начало сред столетните буки на Средна Гора, където свидетел на това свещено тайнство, наречено Първо Велико народно събрание, е единствено Господ.

Това наистина е тайнство и свещенодействие, защото събира в едно страстта на сърцата, вярата в Господ и онзи неутолим стремеж към свобода, който може да живее само у най-силните , най-достойните, най-чистите.

Това събрание е едно от най-могъщите и най-разтърсващите послания, която самодоволна, тогава, Европа е получавала. От това благословено място тръгва категоричната заявка на един народ, че има готовността, има потенциала и най-важното – политическата култура да гради сам своето бъдеще, по начин демократичен и цивилизован.

Идва заявката, че тук, на Балканите, се възражда една нация, чийто принос към световната цивилизация не може да бъде забравен, не може да бъде подминат и отречен.

Европа не може да бъде глуха, сляпа и безразлична. Защото викът за свобода и национална независимост идва от силата на смразяващата сетивата клетва, сякаш събрала в себе си цялата мощ и на непобедимите Аспарух и Симеон, Калоян и Иван Асен. Но събранието поразява не само със своята емоционална сила, но и с дълбокото си съдържателно послание. Оказва се, че тези земеделци, търговци, занаятчии, учители, свещеници са възпитали в себе си такова чувство за политическа мяра и обществена отговорност, което е на висотата на демократичните ценности и стандарти по които управляват най- успелите общества в края на 19-ти век. Логичен е въпросът как именно тези хора са способни на това да работят по всички правила на парламентаризма и да дават визия и смисъл на една бъдеща велика държава?

Отговорът е в това, че те са съхранили онази граничеща със святост човещина, която по естествен начин създава справедливост и обединява сърцето и разума. Отговорът е в онази вяра в Господ и придържане към християнските ценности, които водят човешкия дух към висотите на добротворството и свободата. И не на последно място – това са тогавашните лидери на нацията, които имат самочувствието и доверието на останалите, които могат да увличат и да вдъхновяват, да сочат пътя и начина.

Неслучайно великият летописец Захари Стоянов ги нарича “ангели” и тази единствена дума сякаш дава най- точно и всеобхватно определение за славните оборищенци. И днес тези ангели са над нас, за да ни пазят от грешки, за да ни напътстват и водят. Винаги на днешния ден ние сме тук за среща с тях, за да бъдем духом с най-истинските родолюбци и най-чистите българи. Но дали този час е достатъчен на фона на ежедневните ежби и скандали, на фона на интригите и яростта, с която си причиняваме болка и създаваме омраза. Затова моят призив е – нека всеки ден бъдем мислено тук, нека за няколко минути всеки ден бъдем в нашето Оборище – за да запазим в отношенията си поне частичка от чистотата, мъдростта и величието на тази, чиито имена са изписани на този скромен паметник над нас.

Нека пребъде славата им. Поклон пред паметта им.”, каза в обръщението си г-н Калоянов.

На всенародното поклонение в местността „Оборище” по повод 143-та годишнина от Априлското въстание слово произнесе и председателят на Народното събрание на Република България Цвета Караянчева.

Като председател на парламента изпитвам особено вълнение да съм тук, защото на това място преди 143 години е свикано първото българско народно събрание. Тук са положени основите на парламентарната демокрация, тук нашите духовни първенци приемат, че занапред съдбините народни ще бъдат решавани с вишегласие. Тия неустрашими първостроители на българската държавност пишат една от най-славните страници в историята ни.
От Оборище българските апостоли си тръгват с ясното съзнание, че ги чака гибел, посочих в изказването си. Тук те начертават пътя на Освобождението през въоръжено въстание, тук те ни дават пример да се осланяме винаги първо на съвестта си и заедно да решаваме общонародните работи.
”, заяви г-жа Караянчева.

По време на всенародното поклонение-събор изпълнителният директор на фондация „Цоцорков род“ Ирина Ботева връчи националната награда, учредена от фондация „Цоцорков род“ в памет на проф. д-р Лъчезар Цоцорков.

В знак на преклонение пред саможертвата на Оборищенци, пред паметника бяха поднесени венци и цветя. Тържествената програма за отбелязване на 143 години Априлска епопея продължи с народно веселие пред хижа „Оборище“ с участието на ВГ „Китка”.