Начало Скандал Ново пет: Липсвала експертизата за Панагюрското съкровище

Ново пет: Липсвала експертизата за Панагюрското съкровище

СПОДЕЛИ
restorant

panagyurishte10Чуждестранната експертиза, поръчана от Националния исторически музей, която трябваше да потвърди автентичността на Панагюрското съкровище, липсва, твърди в. „Шоу“. Въпреки че шефът на НИМ проф. Божидар Димитров и други държавници се позоваха на нея и категорично заявиха, че безценното злато не е подменено с дубликат, както се твърди от различни източници, още никой не е виждал черно на бяло резултатите от нея! Нещо повече – има ли такава експертиза и къде е тя, тъне в мистерия. Това става ясно от документ, изпратен до наследника на откривателите на Панагюрското съкровище Павел Цветанков. На негово запитване да му бъде предоставена експертизата, от НИМ отговарят, че… „Националният исторически музей още не е получил официалните документи от изпитателна лаборатория Евротест-контрол ЕАД за изследване на предметите от Панагюрското златно съкровище”. Как тогава всички уверяваха в автентичността му, питат се шокирани приятели на Цветанков, а един от тях дори коментира във Фейсбук: „Тия измамници какъв ли документ ще измислят, в момента това се чудят”.

„А ето и мнението по темата на историка и политик проф. Станислав Станилов в качеството му на специалист, занимаващ се с археология и художествен метал.

 

– Г-н Станилов, доста се коментира съдбата на тракийското златно съкровище. Вие като специалист и като човек, който се занимава с археология, и по-точно с художествен метал, как бихте коментирали тези дрязги между Павел Цветанков и Божидар Димитров?
– Претенциите на Цветанков нямат никакво основание. Това се отнася и до претенциите на различни хора за някаква собственост върху съкровището или да получат някакви пари. Законът е отредил точно, откривателите са предали съкровището в музея и са получили срещу това значителна за тогава сума. Историческите паметници, които се намират в земята, принадлежат на цялото общество, не на един човек, ако ги е намерил. Защото той нито ги е наследил, нито ги е направил, нито ги е получил срещу пари. А това, че ги е намерил, не е заслуга да бъде собственик. Така е и в сегашния закон, макар че се вършат големи нарушения.

 

– Каква е конкретната сума, която са получили братята?
– Доколкото знам, е доста голяма сума, но не си спомням точно.

 

– Как виждате вие лично съдбата на съкровището?
– То е държавна собственост, принадлежи на Панагюрския археологически музей, който е държавна институция, от време на време се излага или в Панагюрище, или в Националния музей. То е държавна собственост и не може да бъде друга освен на националното богатство. Има много опити да се убеди обществото в това, че Панагюрското съкровище е подменено и е откраднато по време на комунизма, понеже Людмила Живкова го пращаше насам-натам по различни изложби. Това беше вследствие на политиката на тогавашното правителство, под влияние на Живкова, която искаше да легитимира културата на България пред западния свят. Затова от такъв световен ранг не можеше да се подмени, да се открадне или мултиплицира. Освен това съкровището е изработено по специфични технологии, които вече трудно могат да почнат да се имитират.

Хубавото е, че сега откриха в касата на Пловдивския музей парченце от един съд от това съкровище, което е затворено още тогава, когато е намерено и никога не е изнасяно никъде. И след като съпоставим всичко от съкровището с това парченце, се разбира, такива работи няма. Всичко това е много шум за нищо и разни хора, които са били непросветени както в правото, така и в археологията и искат да получат някакви пари. Няма проблем с Панагюрското съкровище, уверявам ви няма никакви проблеми.

 

– Добре, но не е ли странно, че Цветанков иска да вземе съкровището и да го продаде?
– Как ще стане така?! Виждате ли в този свят на лесното забогатяване, на забогатяването с един изстрел, с един удар, с едно движение – всеки си мисли, че е богат и ще грабне по някакъв начин националното съкровище и ще го продаде и – хоп – ще забогатее!Това няма как да стане!

През 90-те години в „Сотби” и „Кристис” – двете най-големи антикварни къщи, се обяви за продан на съкровището Ерсеке – това е едно село в Албания. То се състои от златни и сребърни предмети, които представляват украси за колани. В Средновековието те са били инсигния. – вместо владетелят да слага корона на главата, той се опасва с такъв колан, обкован със злато, със сребро. В това съкровище има части от колани и то беше обявено да се закупи от неизвестен американски колекционер за 5 милиона и половина стерлинги. Това съкровище по моята теория и по теорията на проф. Вернер от Германия, вече покойник, е от съкровищницата на българския вожд Кугър, който се опитвал да завладее Солунското поле по времето, когато Аспарух образува Дунавска България. Този Кугър е може би най-малкият брат на Аспарух.

Освен това части от такива колани се намират и в България. Наскоро българският професор Весел Рачев, който загина във влака за Кардам, откри гроб с два сребърни колана близо до Плиска. Владетелски гроб с колани, изработени в такъв стил. И това има пряка връзка с моята теория. За това съкровище много се говореше, че е фалшификат. Даже по едно време продавачът си го прибра. По-интересното е, че то е открито по време на германската окупация на Албания и е било внесено в съкровищницата на Райха и оттам някой го е откраднал. Не може да се разбере точно, но казвам този пример, защото човекът, който купи това съкровище, не го показва никъде, но се е съгласил да го даде на един от германските професори да напише книга за него. От това следва, че не е фалшификат. За Панагюрското съкровище е написано толкова много и от български, и от чуждестранни учени и никой не се е усъмнил, че е фалшификат. Освен това, когато едно съкровище отива на изложба, това този г-н Цветанков и всички, които говорят за фалшификат трябва да знаят, че се наемат експерти, които оценяват съкровището. Първо, дали е фалшификат или не и, второ, се дава сума за застраховане. Самият музей застрахова съкровището за огромна сума и никой няма да застрахова за фалшификат. Скоро ще имаме една изложба в Лувъра от тракийските съкровища. Те също се подлагат на експертиза, дава се сума за застраховка и Лувъра я поема.

 

– Заставате ли твърдо зад становището, че Цветанков няма да получи нито лев?
– Разбира се! Той си мисли, че ще забогатее, но, уверявам ви, държавата няма да му даде никакви пари. Той не може да спечели никакво дело, защото братя Дейкови са постъпили почтено – предали са съкровището в музея, за което са били обезщетени. Държавата им е дала достатъчно много пари във вид на премия. Тя не може да им плати съкровището, защото то няма цена.

Единствено може, ако се направи нов закон, който да гласи, че който си намери нещо в имота, е негово, но пак това няма да важи за Панагюрското съкровище, защото то е намерено много преди това. Но и нов закон не може да поправи стария. А той е бил перфектно направен. Тогава, през 50-те години, всичко е било много строго. Тогава нито можеш да откраднеш, нито могат да те излъжат, да не ти платят. Аз смятам, че с тази история се вдига много шум. Той се вдигна и през 90-те години, след промяната. А що се отнася до това дали Людмила Живкова го е подменила – това е пълна глупост! Първо, тя не беше меркантилна. Тя и Тодор Живков не се интересуваха от пари, а от власт. А и самият Живков не беше корумпиран. Големите му прегрешения пред партията бяха по отношение на семейството, понеже ги глезеше и ги буташе напред.

 

– Познавахте ли отблизо Тодор Живков?
– Не. Виждал съм се само два пъти, но той имаше изключителна памет. След като излезе от затвора, се срещнахме случайно и той ме гледаше много внимателно. И изведнъж каза: „Абе, аз теб съм те виждал някъде!…”. Казах му, че един път сте ме виждали, още като млад музеен работник през 1970 г. – в една вила имаше среща между музейните работници, а аз там съм започнал кариерата си. „Там беше и секретариатът на централния комитет и вие бяхте с Кина Бояджиева – завеждащата отдел „Култура” в ЦК. Говорихме за тържествата по случай 1300-годишнината от създаването на България. Тогава стоях точно срещу вас”. Той вика: „А, не, не, не. На друго място”. Тогава му казах: „Може би на коктейла, който дадохте на колектива на филма „Хан Аспарух” – аз бях там, но ние бяхме много хора и едва ли оттам ме помните. Тогава той ме посочи с пръст и каза: „Ти седеше между ген. Чавдаров и Васил Михайлов”. Аз направо се сащисах от тази памет!

Източник: marica.bg