Следващият месец Община Стрелча ще връчи за първи път тази награда във връзка със 70-годишнината от създаването на гимназията в града. Датата ще бъде обявена допълнително.Наградата се дава за цялостно творчество. Присъжда се за постижения в българската литература, за изследвания върху творчеството на Богдан Овесянин и за популяризирането му. С нея ще се удостояват съвременни български поети, писатели, литературни критици и изследователи в родната литература.
Община Стрелча ще събира предложения за присъждане на Национална литературна награда „Богдан Овесянин” до 31 октомври 2014г.
Номинации могат да правят институции, творчески организации, сдружения, специализирани литературни издания и Неправителствени организации, свързани с литературата.
Комисия в състав Боян Ангелов – Председател на Съюза писателите в Р България, Христо Ганов – главен секретар на Съюза на писателите в Р България, Мариана Няголова – председател на Общински съвет – Стрелча и Председател на НЧ „Просвещение”.
Стойността на наградата е 1000 /хиляда/ лева и плакет, осигурени от Община Стрелча и Почетна грамота от Съюза на българските писатели.
Кой е Богдан Овесянин?
Богдан Овесянин, чието истинско име е Тодор Натов е роден в Панагюрище на 11.X.1908 година. Баща му Кръстьо Натов е гимназиален учител, а майка му, Ташена Натова – начална учителка. Деветгодишен остава без баща. Бедността е негов спътник още от люлката му. Любовта към книгите го отвеждат в бащината му библиотека, където общува с героите на руските класици и на българските възрожденски творци.
Първите си поетични опити прави още като ученик в прогимназията. Участвува в редактирането на ученическия вестник „Знание“, в един от броевете, на който призовава другарчетата си да подпомагат гладуващите през 1922 година „във великата и необятна руска земя“.
От 1922 година до 1927 година учи последователно в педагогическите училища на Панагюрище, Казанлък и Самоков.
Септемврийското въстание през 1923 година разтърсва съзнанието му и слага траен отпечатък в творчеството му. През тези години тай е в плен на поезията на Христо Смирненски и Димитър Полянов. Младежките си стихове печати в „Народна отбрана“ и „Български воин“.
През 1927 година публикува в „Наковалня“ зрели творби с псевдоним Богдан Овесянин. От 1927 година до 1934 година е студент в Софийския университет по специалността „Славянска филология”.
Учителят и поетът у Богдан Овесянин са неразделни и са еднакво полезни за родината.
В началото на 1930 година е приет в Комсомола, а в края на същата година – в Партията. Втората Световна война го заварва в Копривщица като учител. През 1943 година е мобилизиран. В личния си дневник той описва отвращението си от войната.
След 9.IX.1944 година Овесянин отново се връща в Копривщица, но стрелчани го поканват за директор на новооткритата си гимназия и той склонява.
Педагогът-литератор и общественикът-оратор са в стихията си у директора Тодор Натов. Поетът Богдан Овесянин също жадно твори, сякаш предчувствувайки ранната си смърт.
Скромността на Богдан Овесянин е пословична. Той не е събрал най-хубавите си произведения за да ги издаде, за да се представи пред публиката и критиката на България и да получи полагащата му се слава. Притеснявал се когато в негово присъствие се говори за творчеството му. Канен е да отиде в София, където ще има по-добри условия за изява на таланта си, но той отказвал.
Бунтовна Стрелча също се прекланя пред таланта и делото на поета и гражданина Богдан Овесянин и му отрежда за вечно жилище най-хубавия си кът – местността „Боровете“, при „Братската могила“.
По зла ирония на съдбата Богдан Овесянин умира на четиридесетия си рожден ден – 11.X.1948 година. Всяка година на тази дата учениците и гражданите на Стрелча му отдават заслужена почит.
Източник: pz-info.com
