Начало Култура Община Стрелча обявява конкурс за Национална литературна награда „Богдан Овесянин”

Община Стрелча обявява конкурс за Национална литературна награда „Богдан Овесянин”

СПОДЕЛИ
restorant

Стрелча обяви конкурс "Богдан Овесянин"Следващият месец Община Стрелча ще връчи за първи път тази награда във връзка със 70-годишнината от създаването на гимназията в града. Датата ще бъде обявена допълнително.Наградата се дава за цялостно творчество. Присъжда се за постижения в българската литература, за изследвания върху творчеството  на Богдан Овесянин и за популяризирането му. С нея ще се удостояват съвременни български поети, писатели, литературни критици и изследователи в родната литература.

Община Стрелча ще събира предложения за присъждане на Национална литературна награда „Богдан Овесянин” до 31 октомври 2014г.

Номинации могат да правят  институции, творчески организации,  сдружения, специализирани литературни издания и Неправителствени организации, свързани с литературата.

Комисия в състав Боян Ангелов – Председател на Съюза писателите в Р България, Христо Ганов – главен секретар на Съюза на писателите в Р България, Мариана Няголова – председател на Общински съвет – Стрелча и Председател на НЧ „Просвещение”.

Стойността на наградата е 1000 /хиляда/ лева и плакет, осигурени от Община Стрелча и Почетна грамота от Съюза на българските писатели.

Кой е Богдан Овесянин?

Богдан Овесянин, чието истинско име е Тодор Натов е роден в Панагюрище на 11.X.1908 година. Баща му Кръстьо Натов е гимназиален учител, а майка му, Ташена Натова – начална учителка. Деветгодишен остава без баща. Бедността е негов спътник още от люлката му. Любовта към книгите го отвеждат в бащината му библиотека, където общува с героите на руските класици и на българските възрожденски творци.

Първите си поетични опити прави още като ученик в прогимназията. Участвува в редактирането на ученическия вестник „Знание“, в един от броевете, на който призовава другарчетата си да подпомагат гладуващите през 1922 година „във великата и необятна руска земя“.

От 1922 година до 1927 година учи последователно в педагогическите училища на Панагюрище, Казанлък и Самоков.

Септемврийското въстание през 1923 година разтърсва съзнанието му и слага траен отпечатък в творчеството му. През тези години тай е в плен на поезията на Христо Смирненски и Димитър Полянов. Младежките си стихове печати в „Народна отбрана“ и „Български воин“.

През 1927 година публикува в „Наковалня“ зрели творби с псевдоним Богдан Овесянин. От 1927 година до 1934 година е студент в Софийския университет по специалността „Славянска филология”.

Учителят и поетът у Богдан Овесянин са неразделни и са еднакво полезни за родината.

В началото на 1930 година е приет в Комсомола, а в края на същата година – в Партията. Втората Световна война го заварва в Копривщица като учител. През 1943 година е мобилизиран. В личния си дневник той описва отвращението си от войната.

След 9.IX.1944 година Овесянин отново се връща в Копривщица, но стрелчани го поканват за директор на новооткритата си гимназия и той склонява.

Педагогът-литератор и общественикът-оратор са в стихията си у директора Тодор Натов. Поетът Богдан Овесянин също жадно твори, сякаш предчувствувайки ранната си смърт.

Скромността на Богдан Овесянин е пословична. Той не е събрал най-хубавите си произведения за да ги издаде, за да се представи пред публиката и критиката на България и да получи полагащата му се слава. Притеснявал се когато в негово присъствие се говори за творчеството му. Канен е да отиде в София, където ще има по-добри условия за изява на таланта си, но той отказвал.

Бунтовна Стрелча също се прекланя пред таланта и делото на поета и гражданина Богдан Овесянин и му отрежда за вечно жилище най-хубавия си кът – местността „Боровете“, при „Братската могила“.

По зла ирония на съдбата Богдан Овесянин умира на четиридесетия си рожден ден – 11.X.1948 година. Всяка година на тази дата учениците и гражданите на Стрелча му отдават заслужена почит.

Източник:  pz-info.com