Думите, с които отец Атанас Манолов се обърна към присъстващите на панахидата в памет на героите от Априлската епопея:
„Нашите родолюбиви борци и сродници казаха на целия свят: „Христос Воскресе! Искаме да бъдем свободни! Искаме да имаме държавност!” Защото те добре знаеха, че нашата история е дълга! Повече от 1330 години вече! Защото те вярваха и в Бога, вярваха, и искаха, и се бореха за Свободата! Но по никакъв начин не поискаха нещо в замяна! Дадоха живота си! Положиха очите си! Жертваха децата си! И всичко това, което с поколения са събирали! А вярвайте, те са го събирали почтено, със своя труд и пот на челото, и с изключително много мъка. Те жертваха всичко, за да можем днес, след 138 години, макар и недостойни, да дойдем в тази църква, чийто камбани обявиха бунта, желанието им за Свобода! И да почетем паметта им!
Това как почитаме паметта им, е личен въпрос на всеки от нас! Колко я почитаме вътре в душите и сърцата си, и колко е променила тяхната жертва нашия живот? Това също е личен въпрос! На този въпрос, рано или късно, всеки, който нарича себе си българин и всеки, който дръзва да се изправи в тази църква, на която и камъните, и стенописите помнят тези славни мигове, ще трябва да си отговори! Но не трябва да си отговори като великата активност, която е намерила време, за да разсъждава по този въпрос, а да си отговори като истински и обикновен българин, който по един много сърдечен начин съпреживява този героизъм, този мъченически подвиг.
Ние, съвременниците, много често забравяме за подвига на нашите деди, за вярата им, за достойнството им, за честта им! За всичко! Не защото сме глупави и не, защото сме по-лоши от тях… А, защото се поддаваме на изкушението да заменим истинските си ценности с тези ценности, които ни се предлагат сега и в момента! Ценности, които заменят душата на българския род. Ценности, които по някакъв много сложен начин, подчинени на различни външни вмешателства, променят начина ни на мислене, променят и начина, по който възпитаваме децата си. Ако ние мислим неправилно? Нищо! Защото ще се приеме, че ние сме вървели по грешния път. Но, ако предадем това на нашите деца? Това вече е непоправимо! Това е нещо, което ще обърка историята на нашата нация! И затова не само с гордост и самочувствие трябва на днешния ден да сме тук! Но и със голяма отговорност!
Защото на нашите отци и деца, които са загинали преди 138 години никой, по никакъв начин, не е помогнал, освен вътрешният им инстинкт. И затова те са мислили, че с черешовия топ и с техните десетки пушки, които се зареждат бавно и трудно, ще могат да обърнат и са обърнали историята!
Сега е нормално да приемаме европейски практики, да поглеждаме отвъд океана. Ще Ви кажа една мисъл на един бивш американски президент: „Не питайте какво държавата може да направи за вас, а помислете какво вие самите може да направите за държавата.”
Запитайте се Вие днес и сега: Какво направих аз за дома си, за махалата си, за града си, за държавата си?
Държавата сме ние! Тези, които днес почитаме, по никакъв начин не са чакали държавата! На тях не им е била нужна коалиция! На тях не им е било нужно някой от Европа да дойде да им оправи живота. На тях им е било нужно да вярват… А ние днес, имаме всичко! Дали имаме вярата? Това е въпрос, на който всеки от нас трябва да си отговори! Бъдете горди, че сте българи! Христос Воскресе!”
