Към историята на изобразителното изкуство в Бургас, все още не пълно проучено, в настояще време имаме възможност да прибавим нова информация за един почти непознат творец на пластическото изкуство.
Става дума за родения на 02. 04.1876 год. в Панагюрище, художник Петко Манчев Джуджев. Този скромен и стеснителен мъж произхожда от възрожденския род на Манчо Иванов Джуджев. В едно свое писмо до мен, Борис Андонов, зет на Петко Манчев писа: “ Действително той е бил един даровит художник, но липсата на практичност и търговски нюх у него го е спряла от дългогодишна художествена дейност. От моята съпруга знам следното- творбите, които е създал е задържал при себе си, тъй като продажните им цени са били много ниски по онова време и недостатъчни за да осигурят издръжката на едно семейство. Този факт го е принудил да се откаже от тази си дейност и да стане преподавател по рисуване и ръчна работа. Учителствал е в Свищов, Панагюрище, Пазарджик и Бургас. Аз помня негови четири платна изобразяващи живота на Бургаското пристанище.” Известно е, че две от тези композиции са откупени или подарени на Националната художествена галерия в София около 1950- 1951 год.
Но да се върнем назад във времето. Петко Манчев най-вероятно около 1896 год., вече пълнолетен, постъпва в Рисувалното училище/ по късно Художествена академия/ в София с директор Иван Мърквичка. Преподаватели по живопис и скулптура са били Антон Митов, Борис Шатц, Ярослав Вешин, а по-късно Жеко Спиридонов, Петко Клисуров, Марин Василев и др. Това е първия випуск от 48 ученици.
Интересно е да знаем, че бащата на бъдещия художник Манчо поп Манчев с прякор Джуджев / заради дребния му ръст/ е бил учител, приятел и сподвижник на Васил Левски. Той настоявал неговия син да постъпи в семинария и да стане свещеник. Петко Манчев проявява упоритост и не го послушва. Постъпва в Рисувалното училище. Бащата бил строг човек и това породило известни противоречия между двамата. След учителстване из страната, най-вероятно Петко Манчев попада в Бургас по покана на брат си Иван, вече препитаващ се като фотограф в динамично развиващия се морски град. Тук Петко и неговата съпруга Ефтима Манчева живяли първоначално в къщата на известната феминистка, добротворка и със забележителна ерудиция Жени Божилова – Патева, а по- късно у семейство Пантеви на ул. “Алеко Богориди”. През 1912 год. осиновяват момиченце на име Анка. В Бургас Петко учителства и рисува. През 1915 год. устройва самостоятелна изложба в просторния коридор на Девическата гимназия на ул. “ Богориди” 21. Художникът е значително повлиян от социалистическите идеи по онова време. Картините му отразявали тежненията на още несъществуващата работническа класа. В Бургас имал и минимални приходи като добър фотограф.
След пенсионирането си като учител по рисуване Петко Манчев се завръща в родния си град Панагюрище, където продължава няколко години да учителства. По- късно семейството му се преселва в София, където умира на 80 годишна възраст. Предчувствайки смъртта си, споделил пред близките си: “ Свърши се моя живот, трябва да се подготвя…” Облича своите най-нови дрехи, официален фрак, изкъпан и избръснат го намират сутринта умрял в леглото си. Годината е 1956.
За художника и човека Петко Манчев споделя художничката-керамичка Магдалена / Лина/ Кънчева Петрова, дъщеря на известния резбар Петър Кънчев, също от първия випуск на Рисувалното училище. Тя е и внучка на братя Манчеви. По време на голямата си самостоятелна изложба на керамика в Бургас, Лина разказа за емоционалната си и родова връзка с Манчеви и Бургас: “ Той е бил добър художник и преподавател. В Бургас е имал брат Иван Манчев – фотограф.
Ателието беше на името на съпругата му Стоимена Манчева.”
Автор: Сава Попов
Източник: Фактор
