Начало Вдъхновяващи истории По пътя към върха или историята на Христо Проданов, който днес трябваше...

По пътя към върха или историята на Христо Проданов, който днес трябваше да навърши 76 години

СПОДЕЛИ
restorant

“Аз съм на върха, на върха съм – Христо”. Тези думи той изре­че на 20 април 1984 г., когато развя родния трибагреник на първия връх на планетата. Минути по-късно световните осведомителни агенции ще разпространят като мълния – “Катманду, 20 април. Днес 41-годишният български инженер Христо Проданов покори най-високия връх на планетата “Еверест“. Това е първият човек, изкачил върха по Западната му стена, без да ползва кислороден апарат. /ЕБ/ВП, 17.24/ВП”. И ще добавят, че това е най-ранното изкачване на върха за пролетен сезон /20 април/, както и първо соло изкачване по Западния гребен /и все още единствено/. На върха Христо престоява 33 минути от 18.15 до 18.48 часа, след което започва слизането, което никога не завършва.

Помните ли 20 април на 1984 година? Чрез радиото, телевизията и вестниците – наши и чужди, Христо бе влязъл във всеки дом. “Обади ли се?“, “Слиза ли?“, “Къде е?“. Въпроси, въпроси, които, уви, оставаха без отговор. Мъчително и трудно минаваха минутите и ча­совете. Един българин изживяваше по най-достоен начин последните минути от своя живот, и то там високо горе, в границите на 8500 метра – в “Границите на смъртта“.

Христо ПродановПочти всички участници в експедицията тръгнаха в тъмната нощ и свирепата буря на помощ. Не го откриха. Той се срасна със своя връх, за да остане ВРЪХ не само в българския алпинизъм, но и в българската история…

Тази година, на 24 февруари, той трябваше да навърши 76 години. На тази дата щеше да получи от многобройните си почитатели позд­равления и пожелания за нови успехи. Героят на България, първият българин, стъпил на Покрива на света, не навърши своите 75 годи­ни, защото съдбата бе решила друго. Остави го само на 41 години. Отне ни го в най-звездния му миг – мига, в който българският алпинизъм бе постигнал най-големия успех в цялата си история. Българин бе стъпил на първия връх на планетата, на Еверест, на 8848 метра.

Трудно и непосилно е да се осмисли този факт, но Христо го няма. На 24-и февруари, заедно с него трябваше да направим равно­сметка на изминатия път, така както правят всички хора, достигна­ли своя 76-годишен юбилей. Правим тази равносметка и сега, но уви, сами – без него.

Роден и израснал в подножието на Балкана – в Карлово, още като ученик Христо така се пристрастява към алпинизма, че той става смисъл и съдържание на неговия живот. В Рила, Пирин и Стара планина той катереше с еднаква страст. Търсеше най-трудните и логични алпийски маршрути. Прокара над 30 нови пътя към върховете, и то от най-висока категория на трудност. Сменяше партньорите си често – проф. Георги Атанасов, Атанас Кованджиев, Трифон Джамбазов, Благой Дживджанов, Асен Велев, Пламен Гурзовски. Винаги обаче търсеше най-прекия път от основата на стената до самия връх, или тъй наречените “Диретисими”. Стана инициатор и на зимните премиерни изкачвания.

Христо Проданов
Първи стъпки в алпинизма

С изявите си в Кавказ и Алпите той накара и най-строгите съдници да заговорят с уважение за българския алпинизъм. Ушба, Шхелда, Гранд Жорас, Матерхорн и Пти Дрю са върховете, пред които се прекланят всички алпинисти, а за Христо те просто бяха етап от подготовката му към най-високите върхове в света. И най-важното – пред имената на всичките споменати върхове можем да поставим първо българско. Каква завидна спортна кариера?! Каква колекция от върхове?! Първи българин на осемхилядник /Лхотце – 30 април 1981 г./. Първи българин на първия връх на планетата Еверест /20 април –1984 г./. И все солови изкачвания.

В Хиндукуш, Памир и Хималаите Христо показа истинските си възможности. За кратко време премина по няколко пъти всичките седемхилядници на Памир – 5 пъти на пик Ленин /Авицена/, 4 пъти на пик Корженевска, 2 пъти на пик Комунизъм /Исмаил Самани/ и 1 път на вр. Ношак в Афганистан. Събра в актива си 12 изкачвания на върхове над 7000 метра и по този показател той все още е не­надминат от нито един български алпинист, въпреки че вече 34 го­дини го няма. Едва преди 8 години един друг достоен българин – Динко Томов от Сливен, успя да изравни рекорда му, осъществявайки дванадесетото си изкачване на седемхиляден връх, като стъпи на вр. Мустаг Ата /7546 м/ в Китай. За съжаление и за него вече говорим само в минало време.

След Еверест чухме много и най-компетентни оценки за Христо. Чухме ги от такива светила в алпинизма като Райнхолд Меснер, най великият алпинист на всички времена, Едмънд Хилари, първият човек стъпил на Еверест, проф. Едуард Мисловски, първият съветски алпи­нист, достигнал голямата мечта на поколения съветски алпинисти – Еверест. Всички те бяха единодушни – Христо Проданов е един от най-големите алпинисти в света. Към това ние бихме добавили, че ако Христо бе доживял своя 75-и рожден ден, той щеше да празнува и пълната колекция на всичките 14 осемхилядника на нашата планета, наредил се непосредствено след големите Меснер, Кукучка, Лоретан…, за да допълни списъка на 40 колекционери, които днес са 39 души. Навярно щеше да е събрал и втората по важност колекция от 7-те континентални първенци. Да, щеше…

30 години от първото българско изкачване на ЕверестВъпреки, че Христо остана завинаги по склоновете на Еверест, 15 години по-късно, в края на 1999 г., когато календарно завърши XX век, както всички спортни федерации излъчиха своя спортист на столетието, и федерацията на българските алпийски клубове /ФБАК/ направи допитване до своите членове. В анкетата “Българският алпинист на XX век” взеха участие 114 настоящи алпинисти, ветерани, деятели, както и 19 спортни редакции от всекидневния и периодичен печат и електронните медии – общо 133 гласували. След обработката на подадените анкетни карти става ясно, че Христо Проданов, посочен 90 пъти на първо място, събира общо 1335 точки и напълно заслужено бе обявен за „АЛПИНИСТ НА СТОЛЕТИЕТО”. С 1004 точки вто­рото място бе отредено на Николай Петков, а Дойчин Василев заема третото място с 630 точки.

И още едно заслужено признание за Христо идва на 14 януари 2010 г. При допитването на БНТ до телевизионните си зри­тели за спортното събитие на XX век с 19.96% първото място зае­ма изкачването му на вр. Еверест /20 април 1984 г./. Второто място е за националния ни отбор по футбол, класирал се на IV-то място на световното първенство в САЩ – 1994 г. с 16.85%. А с 14.36% третото място остава за рекорда на Стефка Костадинова на висок скок, поставен на 30 август 1987 г. в Рим.

Трудно, много трудно ми е да си представя Христо като 76-годишен с побелели, а може би и малко оредели коси. И днес в съзнанието ми все още е онзи Христо – винаги усмихнат, прилично спортно облечен, забързан и с поглед, зареян някъде към висините. Пълен с ентусиазъм, с много енергия и планове, от­правени към нови върхове, защото неговото верую бе “Завиждам на хората, на които предстоят нови върхове“.

АвторДоц. Сандю Бешев, 360mag.bg