Любка Пъкова
С дълбок поклон пред майсторството на великия поет и с вярата, че би ми простил това стихоплетство! Чрез Вапцаров и от мен, един прочит на историята в рими.
Какво ще ни дадеш, Историо,
от пожълтелите си страници?-
Те бяха все известни хора
със молове и офис сгради,
те бяха баровци, които
миришеха на Босс и уискита,
и от шезлонгите изискани
народа гледаха сърдито.
Ще бъдеш ли поне признателна,
че те нахраниха с събития
и напоиха те богато
с дела изтекли и закрити.
Ще хванеш ти контура само,
а вътре, знам, ще липсват данни
и няма никой да разкаже
за техния живот безсрамен.
Писачите са се залисали
в протестни листи и агитки,
а краденото, неописано
само из банките се скита…
Живота им дали ще го опишеш?
Живота им дали ще го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.
Палатите си, скрити зад дуварите,
почивките на тихи плажове
круизи, лукс и тежки балове
платиха със скръбта на масите!
Държавата опоскаха безсрамно,
парите си покриха в сметки чужди,
децата ни прогониха на запад –
родители да не оставят в нужда.
А тез, които тук останахме –
потихме се и под езика,
работехме, каквото хванем,
работехме за тях като добитък.
Мъдруваха бащите в къщи:
"Измина много, но и много има…"
А ние, мрънкайки намръщено,
си бодвахме парче сланина.
Зарязвахме софрите троснато
и тръгвахме навън, където
една надежда плахо ни докосваше
със нещо обещаващо и светло.
О, как сме спорили напрегнато
в задръстените кафенета!
И колко страстно сме обсъждали
последните в деня комюникета.
О, как се люшкахме в надеждите!…
И как повярвахме, че утре може
човек да вдигне гневно веждите,
да тропне с крак: „Така не може!”
И тъй, сред кулоарните клишета
на костюмираните франтове,
народът ни отърси гнета
и се озъби на безсрамните –
защото ни обраха безпощадно
с безсъвестни и ненаситни лапи,
защото сме измамени и жадни
за по-добър живот от тук нататък.
И стиховете, дето днес ги пиша,
откраднала частица от деня си,
луксозен аромат не щат да дишат!
Те, като неговите са се свъсили…
За мъката, с която тежко носи
безумен кръст – да плаща със децата си,
Ти опиши на жълтите си страници
един народ изплакал демокрацията си…
Ти разкажи им с думите си прости,
на тях – на бъдещите хора,
които утре ще поемат поста ни,
че все пак, ние сме се борили…
