Начало СТАНИ АВТОР Съвременна реплика на Вапцаровата „История“

Съвременна реплика на Вапцаровата „История“

СПОДЕЛИ
restorant

Любка Пъкова

С дълбок поклон пред майсторството на великия поет и с вярата, че би ми простил това стихоплетство! Чрез Вапцаров и от мен, един прочит на историята в рими.

Какво ще ни дадеш, Историо,
от пожълтелите си страници?-
Те бяха все известни хора
със молове и офис сгради,

те бяха баровци, които
миришеха на Босс и уискита,
и от шезлонгите изискани
народа гледаха сърдито.

Ще бъдеш ли поне признателна,
че те нахраниха с събития
и напоиха те богато
с дела изтекли и закрити.

Ще хванеш ти контура само,
а вътре, знам, ще липсват данни
и няма никой да разкаже
за техния живот безсрамен.

Писачите са се залисали
в протестни листи и агитки,
а краденото, неописано
само из банките се скита…

Живота им дали ще го опишеш?
Живота им дали ще го разровиш?
Разровиш ли го – ще мирише
и ще горчи като отрова.

Палатите си, скрити зад дуварите,
почивките на тихи плажове
круизи, лукс и тежки балове
платиха със скръбта на масите!

Държавата опоскаха безсрамно,
парите си покриха в сметки чужди,
децата ни прогониха на запад –
родители да не оставят в нужда.

А тез, които тук останахме –
потихме се и под езика,
работехме, каквото хванем,
работехме за тях като добитък.

Мъдруваха бащите в къщи:
"Измина много, но и много има…"
А ние, мрънкайки намръщено,
си бодвахме парче сланина.

Зарязвахме софрите троснато
и тръгвахме навън, където
една надежда плахо ни докосваше
със нещо обещаващо и светло.

О, как сме спорили напрегнато
в задръстените кафенета!
И колко страстно сме обсъждали
последните в деня комюникета.

О, как се люшкахме в надеждите!…
И как повярвахме, че утре може
човек да вдигне гневно веждите,
да тропне с крак: „Така не може!”

И тъй, сред кулоарните клишета
на костюмираните франтове,
народът ни отърси гнета
и се озъби на безсрамните –

защото ни обраха безпощадно
с безсъвестни и ненаситни лапи,
защото сме измамени и жадни
за по-добър живот от тук нататък.

И стиховете, дето днес ги пиша,
откраднала частица от деня си,
луксозен аромат не щат да дишат!
Те, като неговите са се свъсили…

За мъката, с която тежко носи
безумен кръст – да плаща със децата си,
Ти опиши на жълтите си страници
един народ изплакал демокрацията си…

Ти разкажи им с думите си прости,
на тях – на бъдещите хора,
които утре ще поемат поста ни,
че все пак, ние сме се борили…