Начало Интервюта Приемната майка Мария Губерова: След като вземеш дете, спираш да мислиш за...

Приемната майка Мария Губерова: След като вземеш дете, спираш да мислиш за себе си

СПОДЕЛИ
restorant

Вече една година Мария Губерова е приемна майка. През този период тя се грижи за две деца, настанени при нея – момче и момиче, на видимо еднаква възраст без родствена връзка помежду им. Малчуганите са познати на цялата махала като най-усмихнатите деца. Самата Мария казва, че е много лесно да предизвикаш усмивка на личицето на едно дете. И тя го прави всяка сутрин, когато ги буди за детска градина. Така още от утрото двамата са в отлично настроение, усмихнати, добронамерени и готови да възприемат с цялото си същество най-доброто от околния свят. Двете деца са от малцинствена група, което по никакъв начин не повлияло на приемната им майка. Тя се държи естествено, кара се когато не слушат, хвали ги когато се представят добре. Радва се на успехите им в детската градина и на напредъка във възпитанието им. Категорична е, че дори и когато си отидат, нищо не може да я спре да ги вижда щом пожелае. С Мария разговаряме за трудностите в отглеждането на чуждо дете, за емоционалната връзка, която неминуемо са изгражда, за раздялата, която предстои и за предимствата на приемната грижа като нов вид социална услуга за деца в риск.

Как се оформи решението ти да станеш приемен родител?

Аз нямам свои деца, а в един момент започна повече да се говори за приемната грижа по медиите. Това насочи мислите ми натам. В същото време останах и без работа, а в един град като Панагюрище е много трудно да намериш препитание. Личният ми живот също се промени и това до някъде ме подтикна. Живея с майка си и трябва да се грижа и за нея, нямаше как да хукна по света. Много фактори се събраха, за да се реша на тази стъпка.

Приемната грижа е нова социална услуга и предполагам не е лесно да приемеш и да се грижиш за съвсем чужди деца, някои от които са с проблеми?
За чуждо дете винаги съм мислила от момента, в който разбрах, че няма да имам свои. Идеята да се грижа за чуждо дете никога не ми е била далечна. Тя просто се избистри във времето. Това става постепенно. Като започна по-често да се говори за приемната грижа, отидох в "Социално подпомагане", представих им се и им заявих, че имам желание и тръгнах по процедурата.

Дълга ли е процедурата по одобрение?
Според мен е излишно дълга. От друга страна всички стъпки може да се необходими за някои от кандидатите. Но това е процедурата.

Полезно ли беше обучението?
То просто ти насочва мисленето в конкретната посока, не че ще научиш нещо ново. Ти вече си имаш отношението и виждането. Имаше въпроси за пробна ситуация – как би постъпил. Налага се да се отработват такива ситуации, защото има всякакви деца – по-големи, проблемни. При мен няма такива проблеми, освен това че децата са малки и искат непрекъсната грижа.

При теб има настанени две деца. Колко време след като те одобриха стана това?
Почти веднага. Първо трябваше да дойде момчето, но се оказа, че момичето има нужда от спешно настаняване и той се забави.

Спомняш ли си момента, в който ти я доведоха?
Не ми я доведоха, аз сама си я взех. Отидох в "Социално подпомагане", натоварихме си и багажа и така. В оня момент треперех над нея, мъничка беше, не можех да й оценя реакциите още.  Тя нямаше две годинки. Всичко мина сравнително спокойно. През първите дни тя стоеше неотлъчно до мен. Чакаше ме на вратата на тоалетната, ако вляза вътре. От март до края на май, когато тръгна на градина, тя направо си беше залепена за мен. Така беше докато свикне, докато почне да говори спокойно и аз да разчитам постъпките и реакциите й, да усещам кое какво означава. Нито за миг не съм се колебала обаче. Просто спираш да мислиш за себе си, след като поемеш този ангажимент. През август пристигна и момчето. Пак ходих да го виждам в Пазарджик, от където го взех. По процедура трябваше да проведем няколко срещи.

Различава ли се моментът на срещата?
Да. Той дълго време е бил в институция. Беше по-свит. За него всичко беше ново. В автобуса плачеше. Като види повече движение също, защото е бил в една затворена среда. Тя обаче много му помогна, защото е страшно любвеобилна. Уж е по-малка, а играе ролята на каката. Какво да ти кажа – женско същество, по-грижовно. Никакъв проблем нямаше при тях двамата. Те бързо свикнаха един с друг. Даже се представят в градината за гаджета. А аз им обяснявам, че те са по-скоро като братче и сестриче. Мисля, че всичко мога да им внуша. Като им повторя няколко пъти нещо в определена ситуация, те разбират и го възприемат, защото и двамата са изключително умни деца.

А за теб трудно ли е да се справяш с две почти еднакви деца, които нямат родствена връзка?
Коства ми доста нерви, точно защото са малки и почти еднакви. Той например късаше книжки. Мисля си, че така са го успокоявали. Късаше, чупеше просто и от любопитство да види какво е. Купила бях една много подходяща за тяхната възраст книжка с хубави илюстрации и той я скъса. Тогава си имахме голяма разправия. Постепенно изчистваме тези неща. Но той си е такъв. Ако вървят двамата по улицата неговият сладолед ще падне, нейният не. Къса и чупи, но това не е злонамерено, някакъв интерес е. Постепенно развиваме чувство за отговорност, да пази, да съхранява вещите и има напредък. И двамата искат все да са плътно до мен и се ревнуват един друг – ето това, малко ме изнервя. Аз искам да седна у теб, ама и аз искам. Тогава и двамата-единият на единия крак, другият на другия. Но нормално е, те имат едва пет месеца разлика във възрастта. Променят се обаче. Вече се заиграват двамата, почват да си говорят. Разбират се и си прощават. Добри деца са, не са злобни. И наблюдавам, че тя почва да ме копира.

Как се обръщат към теб?
Сега са измислили лельо Маре. Но аз съм всичко- лельо, мамо, тате. Усещам, че имат нужда да казват мамо и ми казват понякога, даже много често. Аз го приемам като обръщение и наблюдавам тяхната емоция, моята е винаги на заден план.

Имала си е трето дете?
Настаниха за кратък период – около седмица, едно детенце, докато му намерят подходящо място. И тези двете и досега си го помнят, знаят му името, говорят си за него. Като си организираш бита, не е проблем и три да са. Както се занимаваш с две, така и с три, и с четири.

Знам, че сте длъжни да поддържате връзка с биологичните родители, как реагират те?
Много са доволни. Винаги са добре дошли да си виждат и да контактуват с децата си. Учудват се от това как са се променили в добра посока децата. Малкият например се клатеше на стола, не се хранеше добре, повръщаше, беше много затворен, вече не е. Беше много дребничък, като перце, но постепенно наддаде и порасна на ръст. Например снощи, нещо не им пасна вечерята и по някое време тя каза, че е гладна. Избраха си лютеница със саламче. Щом тя поиска, естествено поиска и той. Намазахме филиите, сложихме ги в чинии, защото не може просто така да ги метнем на масата. Нарязахме салама, в един момент той награби цялото количество. След миг само ме погледна и остави и на мен, разделихме го. Децата всичко възприемат, но трябва да повтаряш и да не забравяш какво си казал. Така постепенно сменихме думата "искам" с "може ли". Наблюдават ме как се поздравявам с хората и сега тя върви из махалата, усмихва се и вика "здрасти, здрасти" на всички – познати и непознати. Тя е много засмяна, тя свети, сияе. И двамата са най-усмихнатите деца в махалата. Дори и детската градина от първия ден не са заплакали. Аз им внуших, че е хубаво.

Какво на теб ти дава общуването с тези деца?
Какво да ми дават. Обичам ги. Просто ги обичам тези деца вече. Изтръпвам само, като си помисля, че може да се разболеят, но те са общо взето здрави. Той е по-дребен, но някак си по-жилав. Слава Богу, не се е налагало да търсим спешна помощ.

Мислиш ли за момента, в който ще си отидат?
Тя е настанена при мен за три години, а него ще вземат в края на август, ако всичко е наред. Не го приемам драматично. Аз не мисля, че раздялата ни ще е завинаги. Ще ходя, ще се виждаме, ще се чуваме. Няма как да си станем чужди. Аз имам контакти с родителите и не съм им враг, напротив. Стига да искам и да имам възможност, нищо не може да ме спре да имам контакт с децата. Е, криво ще ми е, но такива са фактите. Едно е ясно, нито те ще ме забравят, нито аз ще ги забравя.

Достатъчни ли са парите, които ти плащат за децата и като заплата?
Ако разчиташ само на тях и ако не си комбинативен и оправен си загинал. Ако искаш да направиш всичко за децата изключено е да ти стигнат. При този скъп живот, скъпи дрехи, храна. През зимата ни беше много тежко с отоплението и всичко. Социалните помогнаха тогава, а и някои хора. Едни близки ходиха в Италия и донесоха два чувала дрехи, които постепенно влизат в употреба, иначе е абсурд с дрехите, изключително скъпо е. Финансовата страна не може да е основен мотив да станеш приемен родител. Който си мисли, че е лесно, не е прав. Е, няма да умреш от глад, но няма и да ти е спокойно с тези пари.

Вече имаш една година опит като приемен родител, каква е оценката ти за приемната грижа като социална услуга?
Изключително полезна, изключително. Особено когато приемни родители стават подходящите хора, които могат и дават на децата всичко необходимо в една семейна среда. Напълно правилно е да бъдат закрити домовете и децата да бъдат настанявани в приемни домове. Точно в семейството проличават и всички качества на децата. Например момчето при мен е изключително гъвкаво, пластично. Много подходящ е за гимнастика, за танци. Вероятно някъде със свещ ги търсят такива деца с такива качества. Трябва още повече да се работи в посока приемна грижа, да я развият и да се подпомагат повече приемните родители, да ги подкрепят. Не само държавата, а и обществото трябва да помага. Моето мнение е, че домовете ги заливат понякога с помощи, някои от които даже излишни, а ние трудно се справяме.